Суперкупа на Италия – обзор

В навечерието на новия сезон

Италиански волейбол през погледа на Атанас Карачански , администратор на “Фенове на италианското волейболно първенство”

Тази неделя се изиграха реваншите в полуфиналната фаза за Суперкупата и двата мача не ни разочароваха. Особено този между Лубе и Тренто, който показа защо всеки запознат с тази Лига, слага именно тези два отбора, като основни фаворити за титлата!

CIVITANOVA(ITALIA)

3-2

LUBE

ITAS

Score

25 - 18

22 - 25

25 - 19

20 - 25

15 - 11

107 - 98

След 3:2 в първата среща за Тренто, сега Лубе победиха у дома със същия резултат и така се стигна до „златен гейм”. Това е нововъведение от този сезон, по подобие на европейските турнири, а в този допълнителен гейм станахме свидетели на много красива игра на най-високо ниво. След 15:12 в него, Лубе се класираха за финала.

За пореден път кубинското трио (от този сезон е вече дори и квартет, но младият Марлон Янт има време, докато „дойде и неговото време”, а сега се учи още от своите именити сънародници) Йоанди Леал 15 точки (4 блокади) и доста стабилно посрещане с 56% позитивно и 31% перфектно , Робертланди Симон 14 (5 аса (!) ) и Османи Хуанторена с 13 точки, бяха най-полезни за тима.

снимка:superlega.it

За тима на Трентино, който винаги се е отличавал с отлична и балансирана отборна игра, в която често имаше поне четирима състезатели с двуцифрен точков актив, сега при наличието на „машина за точки”, като Нимир Абдел-Азис, нещата ще бъдат различни и дистрибуцията на Симоне Джанели, ще бъде ориентирана към него със сигурност. Нимир записа 20, а другият нидерландец Дик Коой 19 точки, който вече играе за националния отбор на Италия. Нещо, което не е хубаво направено, като практика във волейбола, както е в баскетбола. За мен трябва да е , както е във футбола – щом си играл дори и един мач на ниво А- национален отбор, не трябва да имаш право да играеш за друг национален отбор.

Отлични впечатления остава 18-годишният посрещач Алесандро Микелето. Поредният млад талант от школата на Тренто, 205 сантиметров, с лява ръка, силна атака и добро посрещане. Прави много добри игри и замести бразилеца Рикардо Лукарели. Треньорът на тима Анджело Лоренцети, ще залага на Лукарели и Коой по-всяка вероятност, но с Микелето, ще имат широчина в състава и отлични перспективи за бъдеще. Много добро впечатление остави в мен и статията посветена на него в престижния италиански сайт http://problemidivolley.it и е пример, как трябва да се поощряват младите таланти, да се вярва в тях и да имат шанс и време за изява за да разгърнат потенциала си. Сайтът визираше освен бляскавото бъдеще, което му се предрича и страхотните физически данни, които има, и това че, върху него падна тежестта да атакува последната топка, която бе близо до линията, но в аут и победата бе за Лубе. Ситуацията с Микелето в края на златния гейм бе следната: Перфектно изпълнен jump floаt сервис от Лусиано де Чеко в Дик Коой, който бе принуден да посреща ниско долу и падна на земята, като бе изваден тотално от атаката и Симоне Джанели бе принуден да вдига с две ръце отдолу – нещо, което в елитния волейбол, може да се види доста рядко. Микелето атакува, не бе далеч, но нямаше критики, освирквания, защо това-онова,а именно обратното – похвала за смелостта, че върху него бе цялата отговорност в тази решаваща срещата ситуация. Сещам се в тази връзка и сравненията, как се „закопават и чернят” и доказани родни имена и как се подкрепят млади таланти и хора в развитите общества с една история, която баскетболната ни легенда Атанас Голомеев (избран и в Залата на Славата на FIBA) е разказвал – как у нас, когато изпусне важен наказателен удар са му казвали – „Стегни се”! , а в чужбина – „ Relax, baby. Be cool” – разликата и подходът са несравними, нали?

MODENA(ITALIA)

3-2

LEO SHOES

SIR SAFETY

Score

25 - 22

25 - 20

14 - 25

26 - 28

15 - 12

105 - 107

В другия мач между Модена и Перуджа крайният победител изглеждаше почти решен още от миналата неделя, след като Леон и компания биха чисто с 3:0. Модена взе първите два гейма и върна интригата, но след 14-25 в третия, Перуджа показаха, че са по-силния тим. Любопитен факт е, че именно заради тази огромна разлика крайният сбор на точки между двата отбора е в превес на гостите със 105-107. Вилфредо Леон отново бе … Вилфредо Леон и записа 21 точки и 4 аса (в първия мач между тези два отбора, той регистрира сервис със скорост 126 километра!)

Така на финала в новия формат на Суперкупата, ще играят Лубе срещу Перуджа.

Срещата ще се играе на 25 септември (петък) от 22 часа българско време в залата на Верона. Първоначално бе заложено за домакин Арена ди Верона, но все още опасенията в Италия за безопасността са големи и това наложи промяна на съоръжението, като градът остава, което от своя страна е добре за Лубе, които ще гостуват там в неделя (27-ми) в първия мач за новия сезон, така че ще идният уикенд, ще бъдат в Града на Ромео и Жулиета.

В останалите четири срещи, от също новия формат за Купата на Италия се случиха интересни крайни резултати, което затвърждава моята теза изложена в предишните анализи, че ни очаква страхотен и много равностоен и непредвидим шампионат.

VERONA(ITALIA)

2-3

NBV VERONA

VERO VOLLEY

Score

16 - 25

15 - 25

25 - 22

28 - 26

8 - 15

92 - 113

Причината за това е най-изразена в тима на Верона, който загуби от Монца с 2:3, а Матей Казийски отново бе константа за своя тим завършвайки с 23 точки при 51 % в атака (!) и по 2 аса и 2 блока. Аспарух Аспарухов игра малко в срещата, като започна, като титуляр, но бе заменен и завърши с 2 точки. Монца бяха доста по-добри, което показва и резултатът: категорично на по 16-15 и в тайбрека на само 8.

снимка:superlega.it