От колко време се занимаваш със скаутинг и как започна всичко при теб?

Здравейте! Моята история от раждането ми е свързана със спорта. Родителите ми са били професионални състезатели по баскетбол и от дете винаги са ме поощрявали да се занимавам със спорт. Започнах стандартно, около 10-11 годишна възраст помолих майка ми да ме запише да тренирам волейбол, защото редовно ходихме до спортната зала когато мъжкия представителен тим на Добруджа играеше и много се забавлявахме. Всички деца в нашият квартал постоянно играеха на различни спортове, но мен най-много ме привлече волейболната игра. Така започна всичко за мен – от момента, в който влязох в залата магията започна. С течение на годините спортната организация на волейболния Добруджа се разпадна и се състезавахме под различните сформирани отбори в града през годините. Преминал съм през няколко отбора като Калиакра Каварна, Черно Море БАСК, Иванов Клуб и Добротица до момента, в който през 2010-та година Добротица се преименува на Добруджа 07.  Със започването на този прекрасен проект, спечелихме Висшата Лига на България през сезон 2012/2013 година,  спечелихме и промоция за Суперлигата на България. Тогава прецених, че моето бъдеще в този формат на клуба като състезател е приключило и за няколко месеца се отдадох на семейния бизнес на родителите ми. През септември на 2013 година получих обаждане от клуба с предложение да се занимавам със статистика. Премислих нещата и видях, че начинанието, с което се занимавах в дадения момент не ме прави щастлив и не изпълва деня ми със смисъл. Така решението бе много лесно. Тогава начело на клуба беше назначен Мирослав Живков , негов помощник беше Атанас Лазаров, с който започнахме ежедневна работа. Беше невероятна година – при дебюта ни във суперлигата стигнахме до финал за купата на България и така дойде и шокиращото за мен предложение да вляза в щаба на мъжкия национален отбор на България, който по времето беше ръководен от един от най-добрите анализатори и треньори в световен мащаб Камило Плачи. Там се докоснах до тази атмосфера, до тези момчета, който винаги са били мой идоли. Това беше безценнен опит за мен, научих много за начина, по който трябва да се разглежда нашата игра на най-високо ниво. Следващите години с Добруджа 07 постигнахме едни от най-значимите успехи в историята на клуба като спечелихме общо две купи  и една титла на България. Като през  това време съм бил два пъти част от щаба на националния отбор – мъже и два пъти част от националния отбор – жени. През последните три години съм помощник треньор в Левски, а също така през последните две лета съм и помощник треньор в националния отбор – жени.

снимка: личен архив

Тактически грамотни ли са българските волейболисти и волейболистки?

За да можем да говорим за тактически грамотни волейболисти първо трябва да говорим за тактически грамотни треньори. По-старото поколение треньори не са запознати и не използват целия потенциал на статистическия софтуеър, с които се работи извън пределите на страната ни. Съответно това се предава и на играчите под тяхно ръководство. Има голяма диференциация между състезателите, които играят в чужбина и тези от родния шампионат. При състезателите в чужбина се наблюдава по-добра тактическа грамотност, защото извън пределите на България статистици, скаути и анализатори се ползват от всички топ отбори във всички топ първенства. При мъжкото направление в страната се забелязва сериозен прогрес в тактическо отношение. 90% от настоящите треньори са тактически и технологично в крак с модерните тенденции във волейбола, което повдига и нивото на самите играчи, докато в женското направление имаме само един отбор на Марица Пловдив, където се работи по абсолютно западен модел като започнем от организацията на клуба до тренировъчен процес и изобщо идеи за играта. Останалите отбори от женската ни волейболна лига са крайно неподготвени тактически и това може да си проличи в проявите им на международна сцена. Така наречената „нова вълна“ треньори, съумяват да работят с модерните средства и смятам, че в близко бъдеще ще имаме все по-добре подготвени тактически волейболисти в нашата страна.

снимка:vc dobrudja 07

Работиш с мъже и с жени , кой по- добре възприема и използва информацията която му се дава?

Тук трябва да направим лека граница в моята работа с мъже и жени. С мъже се занимавам освен на ниво национален отбор, но и на клубно ниво. За мен сезонът преминава в работа с мъже, докато работата ми с жени е свързана  единствено в аспект национален отбор. Поставям тази граница защото когато работиш на ниво национален отбор – там се събира елита на волейболистите ни. Доказа ли се състезатели, които ако нямаха уменията да работят в колектив, да възприемат бързо треньорските тактически и технически указания, то те нямаше да достигнат това ниво. Затова ми е доста трудно да дам конкретен отговор на този въпрос, но понеже мога да направя съпоставка между работата и отношението на състезателите и от двата ни национални тима бих казал, че всяка една страна има своите плюсове и минуси. Лично за мен в моментното състояние на двата ни държавни тима смятам, че жените ни успяват да възприемат новите идеи и информации по-добре.

 Има ли голяма разлика при писането на мачовете между мъжките и женските отбори на високо ниво , и ако има в какво се изразява?

Всички знаем, че основната разлика между мъжкия и женския волейбол е чисто физическите аспекти на двата отрасла на играта. Съответно мъжките мачове са с много по-къси разигравания от дамските по презумция, но когато говорим за най-високото световно ниво на спорта то нещата вече не изглеждат толкова различни. Модерния женски волейбол в момента много се доближава до мъжкия като параметри на състезателите, това неимоверно води и до намаляване на тази разлика в продължителността на разиграванията, съответно и в разликата между писането на мачове.

снимка: личен архив

 В последно време много се използва и коментира статистическа информация , каква е разликата между ефективност и успеваемост?

Да, в последните години има прекрасен подем на продукта волейбол в нашите ширини. Телевизионни предавания с коментарни студия и използване на статистическа информация от скаутите на отборите. Прекомерно се използват термините като ефективност и успеваемост. Тук трябва да кажем, че ефективността на даден елемент подлежи на коментар, тъй като програмата за анализ Data Volley позволява свобода на треньорите, да избират параметрите, които да определят ефективността на даден елемент. За един треньор посрещане на третия метър може да влиза в позитивните посрещания, а за друг не, това води до разлика в ефективността, която скаутите подават към телевизията. Но като оставим това на страна основната разлика между двата термина най-просто обяснено се състои в това – успеваемост е броя или процента от топки в атака, който състезател е получил и колко от тях е отиграл в полза на своя отбор.

Пример: Състезател Х – е получил 50 топки за атака и при 25 от тях е направил точка за своя отбор – това води до 50% успеваемост в атака. Но това не значи, че ефективността му е 50%. Ако при останалите 25 топки той е донесъл директна точка за противника, то ефективността му в атака ще бъде 0%, защото колкото точки е изработил за своя отбор, толкова е изработил и за противниковия.

Колко точки може да донесе статистиката в един мач?

При предварителната подготовка за даден мач статистическите показатели могат да помогнат на даден отбор в едно средно европейско ниво между 6 и 10 точки на мач, но ако има доста добра комуникация между скаута и главния треньор моментните статистически данни могат да наклонят везните  по време на самия мач. На европейската сцена има състезатели, които са от много високо ниво и реагират на тактическата подготовка на противниковия отбор, съответно ако има акуратни актуални данни по време на самия мач, главния треньор може да наложи конкретни корекции, за определени моменти от мача.

снимка: личен архив

Трябва ли треньора и скаута да имат еднаква визия за играта , или е хубаво да има различни мнения?

Това е една от основните оси за правилна работа във всеки отбор – целия щаб, не само скаута и треньора трябва да са на една вълна. Трябва да има ясни параметри, по който да се гради имиджа, визията и идеята на всеки отбор. В частност скаута и треньора задължително трябва да имат една и съща визия за играта, чисто тактически и технически, за да не се дават разнопосочни сигнали към играчите и така да се губи тяхното доверие в щаба. Но ако има една професионална плоскост, на която са стъпили и треньора и скаута, това, че са на една вълна не означава, че те не трябва да водят дискусии за нещата, които смятам, че могат да се подобрят  играта на отбора. Ако имаме една връзка между треньор и скаут – шеф-подчинен, то често тези дискусии липсват, с което и раждането на нови идеи или поглеждането от различен ъгъл било то на играта на отбора, тренировъчния процес или психическото и физическо състояние на отбора. Когато връзката между двамата е като между двама колеги, чиито усилия са насочени единствено и само към доброто на отбора се раждат и ползотворните дискусии.

снимка: data project

 Трябва ли да си бил волейболист за да станеш добър скаут?

Да. Категорично да! Колкото на по-високо ниво състезател си бил, толкова потенциала като скаут и анализатор е по-голям. Колкото до хората, които са се занимавали аматьорски или любителски, то те имат по-тясна рамка за играта и е по-трудно да навлязат в детайлите.

снимка: личен архив

Има ли изградени цифрови стандарти с които да се определи , кой състезател е играл добре и кой зле?

Има определени статистически параметри, които определят представянето на даден състезател, но всичко опира и до това какво е търсено от него и каква е била функцията му в игрището.

 Какво количество информация трябва да се дава на състезателите?

Тук вече стигаме до индивидуалности. Има състезатели, които имат капацитет да запомнят и разпознаят 3, 4 дори 5 ситуации, но има и такива, с които трябва да се ограничава информацията, за да не ги претоварва.

Кога според теб е подходящо да започне тактическото ограмотяване при младите волейболисти и по какъв начин?

Тактическата и техническа подготовка ,трябва да вървят ръка за ръка. Крачка по крачка. С израстването им технически, трябва да нараства и тактическата им грамотност. Също така се сблъсквам със синдрома „Така“ както го наричам аз. Това е синдрома когато треньорите по една или друга причина не считат за нужно или не могат да обяснят на състезателите си защо дадена тактическа задача трябва да бъде изпълнена. Това остава огромен отпечатък върху развитието на младите волейболисти, което е голям проблем в развитието им.

снимка:volleycomment.bg

Някой интересен случай от твоята практика , където статистиката е помогнала за обрат или победа?

Като най-пресен пример в главата ми изниква ситуация от сезон 2017/2018 – играехме (отбора на Левски София) ¼ плейоф срещу отбора на Пирин Разлог, като имахме определени тактически задачи на сервис. Трябваше да сервираме в по-неуверения Катранджиев, тъй като при атака след негово посрещане имаше значителен спад на ефективността, а партньора му в посрещане Ради Попов се представяше блестящо през целия сезон. В продължение на мача Катранджиев се настрой на нашия сервис и станахме крайно неефективни срещу тяхната атака на позитивно посрещане. В този момент забелязах, че всички сервиси попаднали в Попов до момента, са били позитивни за нас и подадох информация на ст. треньора Владимир Николов. Той веднага коригира нашата сервис тактика и с това доведе до победа за нас с 3:2.

Може ли съвременния волейбол без компютрите, анализите , статистиката?

Определено не. Има един страх от иновативност и прокарване на нови идеи в треньорите във България, което ни води до по-бавни крачки в развитието в сравнение с най-големите волейболни сили в момента. Но това е навързан процес – първо трябва да се започне с ежегодни семинари, на които да се канят светила в спорта, с което треньорите ще могат да обогатяват знанията и идеите си за волейбола. Имаме пресни примери в Сърбия, Румъния, та дори и в Албания, защо да не вземем пример. Не е нужно винаги да се измисля топлата вода – когато имаш работещ пример пред очите си не виждам нищо лошо „да го откраднеш“ . Все пак както гласи една наша поговорка „Занаят се Краде“.