Техническите умения, ключът към успеха

Здравей Мат, благодаря ти, че се съгласи да говориш за volleycomment. Разкажи за себе си, за твоето семейство?

Играя професионален волейбол от 8 сезона. Напуснах университета рано, само след три години следване и без диплома, за да започна кариера. Аз съм най-малкия от пет деца и е супер. Имам много братовчеди, лели, чичовци, като повечето от тях живеят много близо до града, в който съм израснал – Уест Сенека (Ню Йорк). Преди шест години почина баща ми, от сърдечен удар, последван от операция премахваща единия му бъбрек поради рак. Майка ми все още живее в същата къща, в която израснах.

Кога започна да се занимаваш с волейбол и къде?

Започнах да играя волейбол на 15, през първата ми гимназиална година в моя роден град Уест Сенека.

снимка fivb.com

Разкажи за американската система на подготовка на млади състезатели и за националния отбор, на какво се набляга техника, тактика?

Не смятам, че има голяма разлика в системата на подготовката, която използваме в Америка, защото философията започва от треньора. Смятам, че когато сме млади, акцента се слага на техническите умения, за да може, когато пораснем и станем професионалисти да се фокусираме повече върху тактиката срещу опонентите ни. Техническата подготовка трябва да се превърне във втора природа за играча.

снимка fivb.com

По какво си приличат и различават американският и европейският волейбол?

Същото като в предишния въпрос, зависи от философията и вижданията на треньора.

Как се чувстваш в Русия?

Колко повече време прекарвам в Русия, толкова по-комфортно започвам да се чувствам. Не съм научил езика все още, от което се срамувам, но все пак успявам да се оправям.

В клубния си отбор играеш като нападател с посрещане на началния удар, а в националния отбор като диагонал на разпределителя, къде се чувстваш по-комфортно?

Чувствам се удобно и на двата поста. Трябват ми само няколко седмици, за да намеря своя ритъм отново, когато сменям позицията. По-трудно е ако прескачаш напред-назад всеки ден.

снимка fivb.com

Как оценяваш шансовете на САЩ на олимпиадата, до къде може да стигне отборът?

Смятам, че можем да спечелим, ако не го мислех нямаше да съм в залата и да играя.

Работиш с двама много добри треньори, Алекно в клубния ти отбор и Спероу в националния, сподели нещо за начина им на работа. Каква е тяхната философия за печеливш волейбол?

Алекно има традиция в това да печели големи титли. Има голямо доминиращо присъствие между играчите и изисква респекта от тях. Много опитен е в техническите подходи срещу противниците, за всеки мач ни подготвя със сто процента концентрация.

Спероу е страхотен треньор, но също така искрено се интересува от своите играчи като хора, не само като спортисти. Той е треньорът, който много подобри личните ми способности, като никога не ме остави да се измъкна по някакъв начин, защото в работата си влага етика и точност. В нашите тренировки винаги се старае да развием нови способности и нови възможности във волейболната игра. А също така обича и видеоанализите.

снимка fivb.com

Имаш ли хоби?

Започвам да се интересувам в модификацията на високия клас коли и да чета. Най-вече съм насочен към BMW (тъй като имам два автомобила) и старите American muscle cars. Чета книги за хуманността и философията на живота, както и защо нещата са такива, каквито са, възприятия на реалността.

Мислил ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си на волейболист?

Най-вероятно ще се опитам работата ми да е свързана с коли по някакъв начин. Ако не проработи това мога да се пробвам да стана учител или треньор.

Clubs