Бояне здравей, разкажи как започна всичко с Data Volley, искам да уточня за всички, които ще четат това интервю, че ти си първият скаутмен в България?

Всичко започна преди 16 години, може би 17 станаха, случайно се срещнахме със Сашо Попов и от дума на дума какво правиш му казах, че се занимавам с компютри, а той си търсел човек за работа с компютри, но под друга форма. Пита ме дали искам и аз му казах, че искам да видим какво ще се получи. Дадоха ми името на програмата, никой нищо не знаеше за нея. Аз започнах да чета за нея в интернет, разбрах от къде се купува, разбрах каква техника горе-долу трябва да се вземе, за да почнеш да работиш. Направих сметката дадоха ми 10.000 долара, тогава президент беше Петьо Петков „Бог да го прости“. Той ми ги даде в ръката и казаха оправяй се. Не знам как Сашо го излъга да ги даде, тогава  онлайн никой нищо не купуваше, сега е нещо нормално, но по това време гледах като индианец. Поръчвам нещо, давам някакви пари и не знам ще се получи ли, няма ли. Дойде софтуерът, купихме лаптоп и с една малка книжка, която беше упътването към програмата седнах да чета, защото кого да попитам, това копче за какво е, онова какво прави. Така започнахме лека по лека. Около една година ми трябваше докато разбера всичко по програмата, как функционира и така стартирахме. Тъй като бях единственият се налагаше ако искам да имам мач на друг отбор да хвана рейса и да отида в Дупница или Разлог, да седна и да го пиша и да го снимам. Сега вече нещата малко се промениха, все още не сме на онова ниво, на което трябва, но поне има още няколко колеги, които също работят.

Варна (30 април 2008) Капитанът на волейболния отбор на ЦСКА Иван Тасев пръв получи шампионската купа на България в Двореца на културата и спорта във Варна. Волейболистите на ЦСКА спечелиха шампионската титла и златните медали за първото си място в Суперлигата. „Армейците“ триумфираха с титлата за 27 път в историята си. снимка: Красимир Кръстев /дд/

Силно надценени ли са италианските специалисти, които така широко се промотират в Европа, дори и в България и имат трайно присъствие в националните ни отбори?

Безспорно програмата е създадена в Италия и тя е най-разпространена там. Броят на статистиците е огромен, лошото е, че волейболната общност в България няма много познания и е много трудно да се прецени стават ли един статистик или не. Идва някакъв, по някаква причина италианец и казва, че е статистик, а ние го пускаме да работи, но дали е добър или не…Има начин да се разбере, но той не се използва. Важно е треньорът да има доверие на статистика, защото ако няма доверие е трудно да се работи. Аз съм се сблъсквал със следния проблем, викат ме да работя в българската федерация и ме питат какво ми е заплащането в ЦСКА, за да определят заплатата. Аз питам какво общо има това, вие ме викате да работя би трябвало вие да ме оферирате. Питам насреща колко вземаше италианецът миналата година и те ми казват, че той е италианец, което по никакъв начин не кореспондира с това кой е по-добър. Ако има шест пръста и пише по-бързо от мен или нещо друго, но кажете какво прави по-добре, че да взима в пъти повече от мен. Доста време съм бил по националните отбори и с ЦСКА сме ходили по Европа. Любознателен съм и съм наблюдавал доста. Безспорно има италиански статистици от топ ниво, но е имало и такива от всякакви други държави. Така че не е въпросът в нацията, а в уменията, които имаш, както във всяка една професия.

На какво наблягат различните треньори, с които си работил през годините, кое е важно за тях в света на цифрите?

Най-хубавото на програмата и работата с нея е това че дава една и съща информация като вид. Понеже е огромно количество, всеки треньор сам моделира това, което ползва. Няма схема или правило, трябва това да се прави или да не се прави. Виждал съм хора, които дават информация с флашки на състезатели, затрупват ги с гледане на видео, обаче те просто си гледат. Като обем е огромно количество информацията, но накрая оставят на състезателите те да преценят какви изводи да си направят. Според мен информацията трябва да се гледа от треньора, тази схема работи най-добре. Цялата информация да се синтезира и да се даде токова колкото отборът може да поеме като капацитет. Какъв е смисълът ако ти си познаваш отбора и знаеш, че не могат да направят дадена тактическа задача, да им я дадеш само защото си я видял на видеото. Видял я е, но те не могат да я изпълнят, затова трябва да измислиш нещо, което хем да могат да го изпълнят, хем да донесе и полза. Няма единна система, гледат се стандартните работи естествено, дистрибуция на разпределителя, посоки  на атака в зависимост от нивото, могат много по-детайлно да се набляга на тях. Зависи от нивото на състезателите работил съм с подрастващи и с мъже, и с жени. Ще ви дам пример, когато работих с девойките до 19 години и бяхме на световното първенство в Мексико станахме четвърти, се оказа, че с един или два мача на противника може да придобиеш много ясна представа кой какво може. Младите състезатели нямат много варианти, правят това, което могат. Радо Стойчев е казал, че са му необходими поне 10 мача, за да направи прецизен анализ, това е на топ ниво при мъжете. Оказа се, че с два три мача при топ ниво на 19 годишни девойки правим добра тактика. Ефективността ни беше и добра стигнахме до полуфиналите.

 снимка : личен архив

Трябва ли от ранна детска възраст да се обръща внимание на тактическата грамотност? Състезателите както се обучават на технически умения и подобряване на физическите възможности да се учат и на тактика?

Абсолютно да! Капацитетът на един отбор е в пряка зависимост с това, колко време един състезател е работил по този метод, получавал е информация и се е опитвал да я реализира. Например в Италия, за която всички говорят с тяхната митична система, аз не мисля, че те гледат нещо по-различно и правят нещо по-различно от нас, просто треньорите се опитват да налагат тактически модели на работа от най-ранна възраст. Не става въпрос, че моделът е един, според мен всеки италиански треньор и български има собствен модел. Системата е в това, че като им каже дадено указание те са тренирани да го изпълняват. Проблемът при нас е следният, искаш от един състезател да направи дадено нещо технически, да затвори блокадата. За да го направи трябва да е научен да се придвижва с крака, тоест в един момент какво става, за да постигнеш резултатът, който виждаш, че не се получава, ти започваш да моделираш тренировката си и ги караш да полагат усилия. Да ги научиш на дребни неща, които водят след това до крайния резултат, достигане от точка А до точка Б, по най-бързия начин. При нас например един централен блокиращ се е научил да прави заход към зона 4 по един начин и цял живот го прави само така. Този начин е добър при дадена скорост, но ако дойде два пъти по-бърза топка той не може да отиде по-бързо в края, а когато знаеш, че ти трябват варианти, започваш от малки да ги учиш на различни техники на придвижване. Тогава можеш да натоварваш хората си повече, пряко свързано с това, кога се започва работата с програмата, кога треньорът да я използва.

Колко точки може да ти донесе статистиката и събраната информация за гейм или мач, според теб?

Първо тактиката на блокада, обикновено статистически в един гейм се забиват между 25-30 топки средно, разделени по най-бакалската сметка се получава по около 4-5 топки във ротация. Ако имаш тактика в една ротация тя никога не се случва на 100%, но може да се случи два пъти и от тези два пъти веднъж да направиш блокада в тази ротация, значи сметката излиза така – една блокада на ротация. Ако приемем теоретично, че за всички шест ротации се запази същата схема, значи можем да направим 6 точки от блокад. Програмата не ти дава само тактиката за блокада, дава ти защита, къде да насочваш сервис. На мача с Пирин ние бихме 60 сервиса в либерото и накрая те го смениха, направихме серия от 9 поредни точки, нашият разпределител биеше флот сервис в средата на игрището, именно в либерото и де факто ние сме постигнали тези точки на база тактика, защото сме искаме да уцелим този човек, но това не е блокова точка. Много е вариативно, но при всички случаи програма ще ти помогне ако имаш сигурно отиграване и вървиш точка за точка. Ще ти даде 2-3 точки достатъчни, за да направиш разликата, но не може да ти спаси гейма. Много често ние правим 10 блокади, но сме направили 20 непредизвикани грешки и тогава тези точки вместо да надграждат резултата те компенсират другите грешки, които правим.

Следва продължение-