Трябва ли да си бил волейболист, за да си добър статистик, помага ли  ако си бил?

Много помага, но има не малко случаи на хора, които не са играли волейбол и са добри скаутмени. По презумция помага, защото първо ти е по-лесно да разбереш самата програма и начина, по който работи писането на статистика в реално време също изисква огромно внимание. Защото ако пропуснеш събитието, не го видиш, трябва да си измисляш. Ако си волейболен човек и знаеш правилата на играта, специфичните топки, които се вдигат и т.н, ти е по-лесно да навлезеш в работата. Другото е, че в днешно време има такава тенденция, може би поради финансовата криза в световен мащаб, се опитват статистикът да не бъде само статистик, но и помощник треньор. Да участва в тренировъчния процес и ако е играл волейбол може да е полезен в това отношение, ако не е играл няма как. Масова практика е помощник треньор и статистик в едно, за да се спестят пари. Винаги е в плюс ако си играл волейбол .

OLYMPUS DIGITAL CAMERA снимка: личен архив

Имаш богат опит на клубно и национално ниво можеш ли да разкажеш някои интересен случай, където статистиката  и твоята работа е помогнала до голяма степен за крайния резултат?

Има много истории и случки за разказване, но мисля има една…първата, когато успяхме да спечелим заради тактика. Спечелихме Купата на България през 2002 година. Вече съм се научил да пиша мачове, започвайки през 2000г. Тогава Левски доминираше в България. Играеха Шампионска лига, бяха струпали огромно количество национали – Владо Николов, Мартин Стоев, Жеков и други. Звезден отбор, който биеше всичко подред, а ние се изправихме да играем финал за Купата на България. Гледахме,  гледахме и установихме, че имаме проблем, а именно трябваше да спрем Владо Николов, който беше в стихията си. Установихме, че ако наразпределителят му е посрещната топката повече към зона 2 той няма възможност да заостри топката.  Дава по-висока топка, при което излезе на статистиката, че ефективността на Николов пада рязко в атака. Ние просто заринахме зона 1 с начален удар, защото от наш опит сме установили, че ако биеш сервис в зона 1, много голям процент топки се посрещат в зона 2. И общо взето бихме около 90 сервиса в зона 1, без значение кой е там. Успяхме да бием Левски. Смешното в случая е, че по това време либеро в Левски беше Даниел Пеев. Той като либеро играеше четири пъти в зона 1, години след това дойде да играе в ЦСКА, стана и помощник треньор. След време стана въпрос за този мач и той сподели, че чак сега е разбрал защо само него сме целили, независимо, че посреща перфектно. А ние продължаваме да бием в хего. Идеята беше съвсем друга, просто успяхме да противодействаме на бързата атака на Николов, това беше първият път, в който с тактика победихме.

От доста време се занимаваш със скаутинг, развиват ли се състезателите през годините в тактическо естество? Проявяват ли интерес към цифрите, интересуват ли се как да противодействат на противника, какво са направили след мач?

Няма как при положение, че от близо 5 години това се разпространи  в България, повечето отбори специално при мъжете под някаква форма използват статистика. Не мога да кажа на 100%, че всички я използват правилно или професионално, но имат статистически данни. Няма как състезателите да нямат някакво израстване. Друг е въпросът това израстване дали е достатъчно, за да гоним световните стандарти. Според мен не е. Поради ред причини програмата още се мъчи в България. Тя не може да се развие. Всичко което се случва около тази програма е плод на добро желание на някакви хора да се развиват сами, да правят нещо сами. Нищо централизирано не се прави, за да се развиват нещата. Това не е процес, купуваме програмата, няма статистик, идва при мен, аз го обучавам, той започва да работи. Дали работи правилно, дали пише правилно, дали знае всяко нещо, което може да даде програмата или просто прави двете неща, които се е научил, това зависи от треньора. Той е органът, който контролира, изисква и кара нещата да се движат в този отбор. Когато треньорът е чул и видял, че колегата има data volley, има възможност, взима го и го слага, като бижу и просто да го има, а самият треньор не работи и не контролира статистика си, съответно няма ефект. Много лош е фактът, че една година в българското първенство е задължително да има статистика, другата не е задължително. И така от 5-6 години се балтачиме в нищото. Клубовете казват скъпо ни е, но принудени да инвестират. На следващата година не е задължително и този човек, който са го обучавали става безпредметен и го изхвърлят. На следващата година хайде пак. Програмата е база данни, ти събираш информацията и въпросът е колко си добър, за да я използваш. Това че я имаш, не те прави по-добър.

снимка : личен архив

Кое според теб трябва да се сведе до знанието на състезателите, най-важното и същественото?

Моето лично мнение е, че работейки с програмата, визуализирайки процесите,  можеш да вдъхнеш увереност. Първо от психологическа гледна точка, да покажеш противника в такава светлина, че твоите хора да си помислят че могат да го победят. Ако приемем, че играем с някой много силен противник, психологически  би било много полезно. След това, както казах, всеки треньор си има идеи, виждания, за това което трябва да дава. Аз мога да кажа, че трябва много добре на базата на познаването на твоите състезатели, да им подадеш оптимално количество информация, не всичко. Много често съм присъствал на случаи, когато се излива цялата информация и става един организиран хаос в игрището. Това е нож с две остриета. Няма рецепта, има стандартни неща, които се правят и говорят, но винаги във всеки разбор има някакъв скрит смисъл, казваш им хващаме тази посока или тази, но в това винаги има скрит смисъл.

Представяш ли си съвременния волейбол без компютрите, без анализите, без статистиката?

Виждал съм много топ треньори, треньори на национални отбори, които де факто не работят с тази система. Мога да си го представя понеже цял живот се занимавам с това и го обичам, естествено ще кажа, че не може, но истината е, че съм виждал много, които дори и да имат статистиката нищо не ползват. Един мач рапорт и толкоз. Ако ползваш статистиката, трябва да си достатъчно добър, за да ти помогне. Това че имаш програмата няма да те направи по-добър. Ако нямаш програмата играеш, както ние сме играли, когато бяхме млади. Волейбол се е играло и преди дата волей и сега се играе, но е много по-добре да имаш програмата. Това е дълъг процес, трябва да се върнеш в тренировъчния процес и да моделираш упражнения, за да можеш да изискваш повече.

Има ли разлика между скаутинга в Европа, САЩ, Бразилия?

Имаше дълги години между 2000, 2007, 2008  неофициална битка на софтуерните компании. Французите имаха програма, поляците също, бразилците и те, но тази битка с течение на времето беше спечелена от data project и в момента всички, които изброих вече ги няма. Във Франция програмата им е безплатна и всички пишат на нея, но федерацията плаща на външни скаутмени, които онлайн им оформят статистиката на дата волей, за да могат да я публикуват на сайта си. По същия начин в САЩ в колежанското първенство има една организация, която наема от цял свят скаутмени, които пишат непрекъснато колежански мачове. В началото са пробвали тяхна програма и не се е получило и сега просто работят с тази.

А при бразилците как е? 

Бразилците по мое време 2002, 2003 и 2004 година, в националния отбор си имаха своя програма, но след това и те преминаха на data volley. Свидетел съм от 15 години как фирмата еволюира, поправя си бъговете, това е много дълъг процес, дребни неща, които се изчистват.

снимка : личен архив

Трябва ли според теб скаутмените в България да бъдат организирани и от кого зависи това?

Преди време си мислех да създаден една асоциация, профсъюз, за да си защитаваме правата. Защото начинът, по който се заплаща труда ни е унизителен. Аз не виждам как по друг начин може да се промени ситуацията, ако не се обединим и да си защитаваме ние интересите. Федерацията не е направила нищо от 16 години насам, за да развие това нещо. Ще ти разкажа случай, през 2003г., когато бях с националния отбор, играхме със Сърбия Световна лига. Запознах се с техния скаутмен, който тогава беше единствен, както и аз в България, станахме приятели, поддържаме контакти. В момента той продължава да е статистик на националния отбор, но освен това е назначен в тяхната федерация да отговаря за звеното скаутинг. Не става въпрос дали е той или аз, или някой друг. Става въпрос, че те си направиха организация и в момента имат над 50 скаутмени. Той ги контролира, изпраща ги с националния отбор, да се усъвършенстват. Те създават собствени кадри. Аз също съм обучил около 50 човека през последните 10 години, но това е просто на добра воля, ако не съм искал нямаше да обуча никой. Можеше да се направят куп неща, с които да се развие целия процес, по някакви причини никога не се случва. Надявам се в бъдеще да се случат нещата!