За първи път от 30 години САЩ отново печели световната купа. Въпреки че имаше трудна програма, всички по-важни мачове бяха към края на турнира, където има натрупана умора и всяка грешка може да бъде фатална. Има нещо много специфично за американците, което си заслужава да се отбележи. Наближи ли олимпиада, се наблюдава една пределна мобилизация, използват всяка появила се възможност за класиране. Световната купа се оказа тази първа възможност, от която те се възползваха. Доказано е, че е по-трудно да се класираш за олимпиада, отколкото да постигнеш успех на самите игри, поради голямата конкуренция и системата на селектиране за участие, във всички континентални и между континентални квалификации. Друга интересна подробност е приемствеността в ръководенето на отбора и гласуването на доверие, за целия 4 годишен цикъл, независимо от постигнатите междинни резултати през този период. Джон Спероу беше помощник треньор през изминалия олимпийски цикъл до олимпиадата в Лондон 2012, през 2013  пое отбора като старши треньор, през 2014 спечели световната лига и сега през 2015 спечели световната купа.

снимка fivb

Относно, това което показаха на игрището заслужава да се отбележи постоянната игра, добре разпределена между всички нападатели. Чисти победи над отборите от втората половина на таблицата, дори отборите на Русия и Италия, които се бореха за призовите места и те не успяха да запишат гейм в директните двубой. Единствената загуба претърпяха от отбора на Полша, където слабо се представи основният нападател на американците Андерсон, който само потвърди неписаното правило, че без диагонал не можеш да спечелиш важен мач. Друго интересно, за този състезател е, че през сезона в клубния си отбор се подвизава на поста нападател с посрещане, много резултатен не само в нападение. Като цяло, американският отбор се представи много успешно на блокада и на сервис, като прибавим и разнообразната игра на разпределителя Кристенсен, се получава една приятна за гледане картина.

снимка fivb

Правилна методика и усвояване на основната техника в ранна детска и младежка възраст (пример: няма американски волейболист с „обратна крачка“ при нападение), развитият колежански и университетски спорт са основата за изграждане на конкурентно способен отбор. Следващата стъпка, която правят американските волейболисти е да акостират в Европа, включвайки се във водещи отбори, което допринася за завършването им, като състезатели от висока класа. Определено след златното поколение на Лой Бол, Клейтън Стенли и Прииди идва следващо, не по–малко талантливо, в лицето на Сандер, Ръсел, Кристенсен, подпомагани от по-опитните – Андерсон и Лии показаха, че могат да печелят големи турнири. Със спечелването на световната купа, по-малко от година до Рио, дават заявка за призово класиране и на олимпиадата.