Темата национален отбор, никога не е била затворена за мен.
В Китай, е интересно, интензивно и кратко!
Здравейте приятели на Volleycomment.
Представяме ви новата ни рубрика „Звездите споделят“ с Мария Филипова.
Днес ще ви срещнем с Добриана Рабаджиева и нейната история за Китай.
Здравей Доби, как се чувстваш, какво е положението в Китай в момента?
Здравейте приятелите на Volleycomment. В момента се намирам в Китай и тук положението със сигурност е много спокойно. Взети са абсолютно всички мерки по отношение на корона вируса в Китай, почти няма случай на заразени. Считам, че това е най-сигурната държава в момента.
Първенството в Китай е в разгара си, как се провежда то и как се представя твоя отбор?
Тази година първенсвото в Китай бих казала, че е доста интересно, много интензивно и кратко. Само 40 дни, но пък за сметка на това трябда да се изиграят около 24-25 мача заедно с финала, което е доста изтощително,защото се играе на всеки два дни. Имаше период, в който играехме всеки ден. Имахме почивка между кръговете, през която само тренираме. В момента се намираме в последна фаза, а именно Final four . Считам, че моят обор се представя доста добре с влизането си във финалната фаза, и с оглед на това, че отбора е доста млад тази година. Имаме нови състезателки и доста кратко време да се подготвим (другата чужденка пристигна една седмица преди старта на шампионата). Тук буквално лягаш и ставаш с волейбол, сутрин от 10, вечерта до 10 се играят постоянно мачове и наистина си концентриран единственно и само за волейбол.
С какво те привлече Китай?
Когато преди 3 години получих офертата от Evergrande, бях в етап от кариерата ми, в който чуствах, че имам нужда от промяна. Доста години играх в Европа, и със сигурност Азия беше един добър вариант за мен, да мога да направя тази промяна. Със сигурност не съжалявам, че го направих ,тъй като на мен страшно много ми дапада и харесва в Китай. Както знаем китайките са олимпийски шампионки и много ми се искаше да опитам от стила им на игра, тъй като е доста различен от европейския. Искам да продължажам да се развивам, исках да видя, да опитам от този тип волейбол.
Кой стил на игра ти допада повече, азиатския или европейския?
Всяко първенство си има свой стил на игра, например в Европа сега се разчита на силовите качества на състезателките, тъй като в момента се разполага с голям брой силови нападателки, докато тук повече се разчита на комбинативната игра. Играе се доста в защита и няма толкова силово физически изградени състезателки. В Бразилия например, се разчита повече на техническите качества на състезателите. Там много рядко играчите поемат риск. На трудни топки, гледат да не я сбъркат, гледат да я пласират на правилното място. На мен ми допадат и двата стила на игра, понеже е доста различно, винаги е интересно да имаш нови предизвикателства. Заради това не мога да избера кое първество ми допада повече, и в двата стила има и плюсове, и минуси.
Какви качества трябва да притежава добрият краен нападател-посрещач?
Определено един добър краен нападател-посрещач, трябва да бъде комплексен сътезател, който има техника, с която да се справя добре с всички елементи. Аз никога не съм била фенка, или само на нападател или само на посрещач.
Какво е водещо при теб в избора на отбор?
Винаги амбициите и целите на отбора са водещи при избора ми.
Как се подготвят отборите в Китай в техническо и физическо отношение, има ли разлика с Европа?
Опредлено, в Китай се прекарват доста повече часове в залата. В Европа сме свикнали сутрешните тренировки да са около час и половина, като предимно е фитнес, или фитнес и зала, докато тук абсолютно всеки ден се включва волейбол сутрин. След обяд, тренировката е от порядъка на 3 часа. Аз Слава богу, съм в такъв отбор, в който треньора ми е бил 20 години треньор на френския Кан, и имаме малко повече европейски стил на трениране. Знам за отбори в Китай, които тренират по 4 часа сутрин и следобед, това са доста часове прекарани в залата, на които ние не сме свикнали.
Как се отнасят местните към вас чужденките като цяло и по конкретно в спорта?
Това,което най-много ме впечатлява и до ден днешен е отношението на китайците към нас. Наистина играла съм в доста страни и никога не съм имала такова отношение. Постоянно сме обгрижени, непрекъснато ни питат дали имаме нужда от нещо, постоянно ни се усмихват. Никога няма да видиш някой насреща, който да не се усмихне. Това наистина е впечатляващо. Не на всякъде можеш да получиш такова отношение. Китайците определено обожават чужденците, а за тези 3 години не е имало случай, в който да излезна на улицата и да не са ме спрели, да се снимат или за автограф, или просто да помахат, да се усмихнат. Те са много позитивно настроени към нас. От гледна точка на спорта, ние сме презадоволени. Всяка наша нужда се изпълнява на секундата. Особен проблем беше в началото с храната, защото в различни градове където играем, храната е доста пикантна и винаги гледат да ни осигурят храната, от която имаме нужда. Другото интересно нещо е, че когато изиграеш не толкова силен мач, и феновете и хората от клуба, гледат да ти повдигнат настроението, да те подкрепят. Докато в доста от страните в които съм играла, след лош мач винаги полушаваш негативизъм и лоши коментари. И наитина отношението на китайците е много позитивно и оставя в теб много приятно чуство.
Какво остави като отпечатък престоя ти в Китай?
Това беше посещението ми в Пекин в Забранения град. Наистина историята, която носи е впечатляваща и има някаква енергия, която почуствах като отидох там. Заслужава си да се види и доста ми въздейства. Другото нещо, което е интересно и запомнящо се, е тяхната кухня. Доста се различава от българската и наистина за 3 години има неща, които не успях и не мисля да опитвам. Например пилешки крачета, кунсумират ги като супа, панират ги, карамелизират ги, но още не мога да се престраша да ги опитам.
Как се справяш с китайския език?
Не се справям изобщо. Това е ужасно труден език, за 3години това, което успях да науча е само думи, който използвам на игрището, да се разбирам със съотборничките ми и общите неща -добто утро, лека нощ, как си. И нищо повече. По принцип като отидеш в чужд отбор, първото нещо на което те учат са лошите думи, но тук в Китай нямат такива думи.
Колко чужденки имат право да играят в местното първенство?
Всеки отбор може да картотекира 3 чужденки, но само 2 могат да са на игрището.
Темата национален отбор, затворена ли е за теб, или можем да видим Добряна Рабаджиева отново с националната фланелка?
Темата национален отбор никога не е била затворена за мен. Просто преди 3 години се случиха неща с предишното ръководство на федерацията, които ме накараха да взема това решение.
Довърши изречениети: Волейболът е ……
Както е казал Борислав Кьосев- Волейболът е проста игра за умни хора!
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours