В захапката на Лубе

BERLIN(ГЕРМАНИЯ)

1-3

ZENIT

CUCINE LUBE

Score

25 - 16

15 - 25

12 - 25

19 - 25

71 - 91

На италиански език изразът „In bocca al lupo” представлява идиом, който означава „пожелавам ти късмет“, въпреки че буквално би трябвало да се преведе като „в устата на вълка“. Именно в захапката на вълка попаднаха съперниците на Лубе Чивитанова през изминалата волейболна седмица. Възпитаниците на Фердинандо де Джорджи прекратиха безвъзвратно каръка на загубените финални двубои на големи шампионати, като първо направиха пълен ремонт срещу Перуджа в петия решителен мач от италианското първенство, а след това наказаха и Зенит (Казан) в последния сблъсък от Шампионската лига, като му отнеха възможността да празнува за пети път поред. Смело можем да заявим, че в рамките на последните едва пет дни Перуджа и Зенит, два от волейболните титани на нашето време, попаднаха „in bocca al Lube”.

Какво точно обаче се случи вчера в берлинската зала „Макс Шмелинг“ и как Лубе стигна до победата, въпреки че мнозина специалисти очакваха емоционалното изтощение от грандиозния триумф във вътрешното първенство да надделее и да намали съществено шансовете на отбора от Чивитанова за успех? Всъщност, изглежда, че се оказа точно обратното.

снимка:cev.lu

Началото на двубоя не предвещаваше подобни събития и сега, когато знаем крайния му резултат, може спокойно да отбележим, че попада в пълен разрез с приказката, че „денят се познава по сутринта“. „Сутринта“ за Лубе в съботната вечер беше мрачна и изпъстрена с множество казански гръмотевици от начален удар, които попадаха в полето на Лубе и тотално изпепелиха посрещането на италианците. Последните в определени моменти почти бяха забравили как се организира ефективно нападение, дори в редките случаи, когато успяваха да докарат ситуацията до добро или перфектно посрещане. Острият флот на Волвич и Лихошерстов сериозно затрудни либерото Фабио Балазо, който традиционно имаше проблеми да посреща на половин игрище, покривайки традиционно неубедителния в този елемент кубинец-бразилец Йоанди Леал. Ако използваме стилистиката на наименоването на берлинската зала (Макс Шмелинг е професионален боксьор – световен шампион в тежка категория, а между другото и парашутист по време на Втората световна война), Лубе изпадна в нокдаун (16:25), а съдията започна да отброява…

снимка:cev.lu

Италианците (с един натурален италианец в стартовата седмица) обаче показаха характер, поизтупаха се и бяха готови за подновяване на битката във втория рунд на двубоя. Равнището на сервиса им неимоверно се повиши и за разлика от първия гейм, в който силният начален удар се грешеше, а когато влизаше – попадаше в Алексей Вербов, този път Лубе успяваше да разколебае Андерсън и Нгапет, а грешките от началото на мача прескочиха елегантно мрежата и затанцуваха в полето на Зенит. Дори обичайно ефективната атака на диагонала Максим Михайлов беше силно ограничена (до тотално неутрализирана) и Чивитанова заслужено спечели частта с 25:15.

снимка:cev.lu

Неубедителното нападение на Михайлов накара треньора на Зенит Владимир Алекно да прибегне за третия гейм до иновативна схема на игра, почти еквивалентна в своята иновативност на подхода, предприет от него по време на финала на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Руският специалист развъртя позициите на своите състезатели, като Матю Андерсън трябваше да заиграе като посрещащ диагонал, а Максим Михайлов – като посрещач (краен нападател), въпреки че на последния му се налагаше да посреща единствено в ротация с разпределител в зона 6. В останалите ротации продължаваше да посрещаше Андерсън, а Михайлов нападаше два пъти в зона 1-2, веднъж пайп от зона 6 и три пъти в зона 4. Може да се предположи в висока степен на убеденост, че цялата концепция на промяната произтичаше от ниската ефективност на Михайлов в стандартните му зони за атака като диагонал, като се разчиташе и на елемента на изненадата (и евентуалната неподготвеност на Лубе да противодейства). Този път не се получи. Меко казано. Лубе продължи да изстрелва снаряд след снаряд от сервис, а дезорганизацията в редиците на казанци беше впечатляваща. Крайният резултат – 25:12. Алекно подви опашка и за четвъртия гейм се върна към традиционната схема на игра.

снимка:cev.lu

Вече обаче беше твърде късно. Устремът на Лубе не можеше да бъде спрян. Италианците продължаваха да бъдат изключително солидни на начален удар и въпреки че изпитваха някои проблеми на посрещане, намериха пробойните в блока на Зенит при атака, а ефективността на Османи Хуанторена беше особено висока. Владимир Алекно направи последен опит за обрат в двубоя, пускайки в игра сина си Лоран (втория разпределител на тима), но и това не помогна. Въпреки чудесната серия от сервис на Нгапет в края на мача, Лубе затвори гейма на 19 и капитанът Драган Станкович вдигна втора купа в рамките на по-малко от седмица над главата си.

Богдан Млъчков  http://www.youtube.com/volleyballexplained