Габриела Коева – бивш национален състезател, коментатор и анализатор – специално за VolleyComment

Турнирът Лига на Нациите е най-престижният турнир за националните отбори. България получи невероятен шанс това лято да премери сили с най-добрите в света – шанс, който безспорно ще бъде перфектната тренировка за предстоящото Световно Първенство в Нидерландия и Полша през септември.

Новият регламент на VNL ще срещне отборите в 3 последователни седмици на различни локации (Турция, Филипини, България), където всеки тим ще изиграе по 4 срещи. Много натоварена програма, обвързана с дълги пътувания, трудни мачове, почти никакво време за възстановяване и подготовка. Отборът на България, който започна тренировки с новоназначения старши треньор Лоренцо Мичели буквално дни преди първите проверки с Италия, по всяка вероятност ще изгражда колектив и ще търси своя лидер в хода на турнира и по време на мачовете от лигата на нациите.

foto:fivb.com

              Основната цел, която италианецът Мичели поставя пред Лъвиците за VNL е запазване на мястото на България в този престижен турнир.

България – Тайланд

 Двата отбора не се срещат за първи път и макар да са си разменили по една победа, в по-близкото минало България губи с 1:3 от Тайланд (2019).

Азиатските отбори имат особен стил на игра, който се характеризира с много добре насочен, остър сервис, страхотна защита и подсигуряване, за сметка на по-ниския ръст на блокиращите състезателки, както и сериозен арсенал от технични удари в нападение. По правило отборите, изпълняващи силен сервис, имат и добро посрещане, тъй като единият елемент тренира другия. И макар очакванията да бяха Лъвиците да победят един, реално, равностоен съперник в първата седмица на VNL в Анкара, оказа се, че Тайланд надвиха с категоричното 3:0 (25:20, 25:22, 25:20).

foto:fivb.com

При анализ на подобна среща могат да се вземат предвид много фактори – Тайланд станаха шампиони на Югоизточна Азия съвсем скоро, имат доста повече мачове заедно. България изигра едва две контроли, след късното присъединяване на селекционера Лоренцо Мичели към подготовката на отбора. В родния състав липсват някои важни основни състезателки и т.н. Но освен тези фактори, решаваща роля изиграха няколко важни елемента в играта:

1. Тайланд изпълняваше силен сервис, с който затрудни българското посрещане, като направи 5 аса за 3 гейма, срещу само един за Лъвиците;
2. България посреща с около 15 процента по-слабо от противника си, с което затрудни допълнително работата на разпределителя и наложи повече игра на висока топка, с което трудно затрудняваше защитата на Тайланд;
3. От своя страна, типично за повечето азиатски отбори, защитата на Тайланд работеше безотказно, което позволяваше на нападателките да имат повече докосвания с топката и повече опити в атака. Ето къде един от елементите, в които се очакваше да доминираме напълно над противника, се оказа абсолютно зависим от защитата.
4. Друг елемент, където България има ръстово предимство и се предполага да запише повече точки, е блокадата. Много анализатори критикуваха слабата блокада на България в този мач, но никой не обърна внимание на техничните състезателки на Тайланд, които умело използваха блокадата в своя полза. Добрата блокада не винаги е точковата блокада. Понякога много по-важно е, тя да бъде добре организирана, за да даде отправна точка на защитата. В този елемент тайландките записаха 8 точки, а българките едва 3. Известна доза подценяване от страна на нашите момичета на не съвсем ръстовата блокада на противника, е по всяка вероятност причината за тази статистика.

foto:fivb.com

      5. Сложно е да затрудниш в посрещане отбор, който изпълнява силен сервис. България не успя да изпълни този елемент по най-добрия начин (допусна 11 грешки за сметка на само 1 директна точка), но вярвам, че с напредването на турнира, всяка от състезателките ще намери своя игрови ритъм и ще добие повече увереност в изпълнението на начален удар.

Изводите и анализите за отбора е редно да бъдат направени от щаба, а аз като бивш състезател, бих опитала да „открадна“ от тази среща колкото мога повече от тези азиатски хитринки в атака и да ги приложа още на следващата тренировка.

Не на последно място – Тайланд победи с по 3:2 силните отбори на Сърбия и Китай, така че всички, които счетоха представянето на нашите момичета в първия мач от VNL за „кошмарно“, бих искала да кажа – не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а момичетата дават всичко от себе си и имат нужда повече от подкрепа и по-малко от критика.

България – Нидерландия

 В отбора на Нидерландия виждаме някои от познатите имена от ЕП миналата година, но също така се забелязва отсъствието на някои титулярни състезателки. Треньорът Витал Селинджър е селекционер на лалетата от години и по всяка вероятност познава достатъчно добре играта на всяка от състезателките, била тя по-опитна или по-млада.

foto:fivb.com

Ситуацията в българския отбор е до някъде сходна, но все пак малко по-различна. Да, липсват имена като Елица Василева и Емилия Димитрова, но в състава има други с вече доста опит с националната фланелка като Христина Вучкова, Гергана Димитрова, Мирослава Паскова, Лора Китипова. Има и млади момичета, които за пръв път ще играят такива големи форуми и ще трупат опит, но по-важният фактор тук може би е треньорът. Един безспорно много титулуван треньор като Лоренцо Мичели, който неизменно ще допринесе за израстването на отбора и на всяко от момичетата като индивидуалност. Той обаче все още се запознава с динамиката на отбора, с момичетата и с техните индивидуални и групови характеристики.

България показа, прекрасно желание за защита в срещата с Нидерландия, която спечели с 3:2. По-добрата защита помогна и на нападателките да имат повече опити в атака, като това допринесе и 10% повече успеваемост на този елемент.

Блокадата работеше добре, беше добре организирана срещу Селесте Плак, което наложи и нейната смяна с Елес Дамбринк. Лявата ръка на диагонала затрудни много повече българската блокада и наблюдавахме размяна на надмощие в отделните части.

foto:fivb.com

Поглеждайки към статистиката, България доминира осезаемо в директните точки от начален удар, оправдано оттам следва и по-добрата блокада и защита. Основно внимание може да се отдаде на многото непредизвикани грешки – цели 22 за Лъвиците, срещу 15 за противниковия отбор. При такъв голям брой грешки е трудно да се победи с по-категоричен резултат, но победата е сладка, без значение от резултата.

Ако този мач доказа нещо, то е, че и българките могат да изпълняват силен начален удар и да играят защита като азиатки. Да, у нас дори центровете го могат!

България – Сърбия

 Сърбия винаги е бил неудобен противник за България – утвърден отбор, с вече много титли и финали на големи първенства. И двата отбора започват тазгодишното си участие в Лигата на Нациите с подмладени състави и нови треньори. Интересното е, че Даниеле Сантарели е бил помощник треньор на българския селекционер Лоренцо Мичели, така че двубоят може да се разглежда и като един своеобразен сблъсък на треньорите.

foto:fivb.com

Някои от състезателките от двете страни на мрежата също са били съотборнички в клубните си отбори и силното начало на мача за българките не беше неочаквано. След победата над Нидерландия предния ден, Лъвиците излязоха с хъс и мотивирани да покажат най-добрата си игра. През по-голямата част от гейма имаха преднина в резултата и играеха с особено приповдигнато настроение, но няколко непредизвикани грешки и противникови блокади, позволиха на плавите да направят два последователни брейка и да затворят първата част с 26:24.

След подобен обрат и загубен гейм, е трудно да се влезе в следващите две части. Сърбия излезе със самочувствие и притисна отбора на България със силен начален удар и дълги серии, в които нямаше отговор от другата страна на мрежата. И макар статистиката след мача да показва, че сме посрещали малко по-добре, сръбкините са доминирали осезаемо в атака. Изводите от тази статистика показват, че сме изпитвали затруднения да отбележим точка, особено срещу добре организираната блокада на плавите (8 точкови блокади срещу само 4 за България), а от друга страна, въпреки повечето грешки на противника, не сме се справили с противодействието на блок-защита срещу техните нападатели.

foto:fivb.com

Изглежда ученикът „надви“ над своя учител. Не бих използвала оригиналната фраза „надмина“, тъй като смятам, че тази среща далеч не е определяща. Вярно е, обаче, че в състава, в който Сърбия излезе в първата седмица на VNL и след силното начало на мача, Лъвиците ни дадоха надежда за втора победа в Анкара.

България – Турция

 Последната среща в Седмица I на VNL, срещна България и Турция. Домакините от Турция бяха може би един от малкото отбори в този кръг на Лигата, който излезе с основния си състав, с много малко изключения от последните големи първенства, изиграни през 2021 (ЕП и Олимпийски игри).

Момичетата на Джовани Гуидети играха стегнато и агресивно както обикновено, а родната публика сякаш им даде допълнителни сили, макар и двата отбора да играеха 4 пореден мач в рамките на 5 дни.

foto:fivb.com

Обикновено срещу фаворити и по-силни отбори се играе по-мотивирано – състезателите имат желание да докажат, че не отстъпват по класа на противника, колкото и титулуван да е той. Умората обаче си каза думата в този мач, началният удар работеше само в някои ситуации, в които пролича класата на Лъвиците и в елементите блок и защита. Като цяло, очаквано, най-големи проблеми за България създадоха диагоналът Ебрар Каракурт и центровете Ердем и Гюнеш, които записаха съответно 20, 13 и 9 точки. Когато централните блокировачи са сред топ реализаторите в отбора, това показва едно стабилно посрещане от страна на противника, което в комбинация с високия ръст и опита на Ердем и Гюнеш, ги прави сериозни оръжия в турския отбор.

foto:fivb.com

Ако обърнем поглед отново към цифрите след мача, ще видим, че в повечето елементи сме доста близо до противника – грешки, блокади, дори защита и посрещане. Но ето, че неписаното правило, че отборът с по-ефективна атака печели мача, отново се оказа валидно. Турция доминираше в атака и на блокада – два елемента, които дадоха изключително предимство за противника.

foto;fivb.com

Загубата от домакините не беше изненада, но е повече от сигурно, че България ще излиза за победа във всеки мач, без значение срещу кого. В следващите седмици на Лъвиците им предстоят дълги пътувания, много мачове и тежки противници. Силно се надявам, че публиката ще се фокусира върху напредъка им във всеки мач, израстването им и шансовете им за запазване на мястото сред елита в света. Да се критикува е по-лесно, трудно е да сме с тях и да вярваме, че ще успеят, а защо пък да не ни зарадват с красив волейбол и още победи през следващите седмици!