Габриела Коева – бивш национален състезател, коментатор и анализатор – специално за VolleyComment

Да си част от националния отбор винаги е въпрос на престиж и на чест.

За нивото във VNL –

– Нивото на лигата като цяло е по-ниско от това преди години, когато форматът още се наричаше World Grand Prix. Има отбори, които започват да се изявяват по-сериозно през последните 1-2 години и мисля, че нивото на лигата ще стане отново доста високо през следващите няколко сезона.

foto:fivb.com

foto:fivb.com

За представянето на нашия отбор –

– България постигна целите, които бяха поставени – запази мястото си във VNL, което на фона на разликата в нивото между нас и първите 5-6 отбора е сериозен успех. Смятам, че това е верния път нагоре – да се бориш сред по-силните от теб, да учиш и да се развиваш. Не твърдя, че спечелването на Златната Лига миналата година е било лесно за момичетата и щаба на женския национален отбор, но определено бяха в зоната си на комфорт между отборите там. За да растат, трябва по-често да мерят сили с големите отбори.

foto:fivb.com

За световното първенство –

– Форматът на Лигата на нациите даде шанс на някои отбори да постигнат иначе неочаквани победи. В един формат като Световно първенство, където нямаш няколко турнира, а групова фаза от която зависи преминаването напред, е доста по-трудно. Освен това, световното първенство е интензивен турнир, почти няма време за почивка. Смятам, че там не само най-добрите, но и най-подготвените физически ще имат повече шанс за успех. Физическа издръжливост в края на дълъг сезон с национален отбор не е лека задача. Аз ще следя с интерес световното, но смятам, че ще видим много от същите отбори в топ 6, които наблюдавахме във VNL.

foto:fivb.com

За звездите и отборите –

– Новите звезди между световните отбори са:

1. Италия (на първо място), която беше много сериозен отбор преди само 10-15 години, след което загуби позиции в световната ранглиста;
2. Турция, която показа, че дори страна без особени успехи във волейбола в близкото минало, може да стане световна сила;
3. Китай и Япония – два азиатски отбора със специфичен стил на игра, които разбиха на пух и прах стигмата, че азиатците са ниски и не са успешни в ръстов спорт като волейбола;
4. САЩ, които всеки сезон излизат с нови звезди, различен отбор и доказват, че системата на игра е много по-важна от дълги години сработка между състезателите;
5. Сърбия, новите “стари” звезди, неизменно между топ отборите на големи първенства. Те пък ни учат всяка година как да се бориш със сърце и да се раздаваш на терена, и в крайна сметка как се печелят 5-геймовите мачове.
6. .Бразилия, традиционно стига до финалната фаза на всяко първенство в което участва.

За играта в националния отбор –

– Играта в националния отбор от техническа и тактическа гледна точка безспорно се уповава на разбиранията на треньора и неговата идея. Изпълнението на тези идеи, разбира се, зависи от състезателите, но с необходимата доза респект към треньора и щаба, това е лесно постижимо. За личната мотивация да играеш за националния отбор, мисля, че нещата могат да са много комплексни.

foto:fivb.com

Да си част от националния отбор винаги е въпрос на престиж и на чест, но личните подбуди на всеки състезател са много индивидуални. Излишен натиск и задължаване на състезатели да се явят в националния отбор, би имал обратния ефект. Въпреки това съм на мнение, че на това ниво няма място за гордост, сърдене и прочее, и трябва да се подхожда с по-голяма отговорност.