Анализ

Сезонът на клубния волейбол е към своя край, шампионът е ясен, остава да се реши кой отбор ще спечели националната купа. Време за равносметки, анализи и коментари. Трябва да се обърне внимание на няколко основни аспекта преди да започнем да анализираме представянето на отборите.

1. Броя на отборите които участват в така наречената супер лига?

Оптимална ли е бройката от десет отбора, които взеха участие в надпреварата. Това може да се прецени като се направи проучване, колко отбора участват в  лигите на другите  държави, които претендират да са водещи във волейбола, каквито претенции имаме и ние. Също така трябва да се отчете и фактът какви ресурси се влагат за развитието на местните първенства и интересът, който акумулират в обществото. Бързата  проверка установи, че в Полша има 14 отбора, Франция 14 отбора, Русия 14 отбора, Италия 12 отбора, Германия 11 отбора. На балканите ситуацията е следната Турция 12 отбора, България 10 отбора, Сърбия 10 отбора, Гърция 14 отбора. Ясно се вижда къде има финансови ресурси, които се насочват в развитие и поддържане на волейбола. По-богатите държави могат да си позволят да наемат чужденци, които вдигат интереса и качеството на самата лига. По-бедните разчитат на собствени кадри и развиване на млади таланти.

В България ситуацията е следната, волейболът успешно се развива в малките населени места, там където няма други спортове. Вниманието на обществеността и месния бизнес е насочено към волейбола. Месната власт помага с обезпечаване на спортната база и така се затваря кръгът. Големите български градове предлагат много развлечения и спортът, за съжаление, не е приоритет за хората, които живеят там. Друг проблем в тези градове е липсата на подходяща спортна база. Най-тежко е положението в София. Затова отборите от столицата – ЦСКА и Левски са в дъното на класирането, изпитвайки страшно много проблеми с материалната база и финансовото обезпечаване на отборите си, а вторият по големина град в България – Пловдив няма представител в Супер лигата.

2. Формулата на провеждане, която предизвиква много полемики. Трябва ли в плейофите да се играе само за шампионската титла, като се запазва класирането от редовния сезон? Трябва ли да се зачитат победите, а не набраните точки?

Чуждият опит показва, че има държави с професионална лига, която е самостоятелно юридическо лице, което може да определя правилата, по които ще се провежда състезанието. Може да акумулира приходи от телевизионни права, реклами, продажба на билети и фен артикули. Също така лигата носи името на основен спонсор, като спечелилият отбор в редовния сезон, печели купата на спонсора, в някои от случаите и сериозна сума. Някъде тези отбори автоматично придобиват правото да участват в европейските клубни турнири, което е цел за много тимове. В България отбори  се отказват от правото да участват в европейските турнири. За да участваш в такава лига трябва да отговаряш на определени изисквания, като осигурено финансиране, подходяща зала, където да се провеждат мачовете показвани по телевизията. У  нас  в последните години Лигата също носи името на главния спонсор (преди време Бачково, сега Сами М), който отделя пари и за награден фонд, но лигата не е самостоятелно юридическо лице, което не позволява да се извлече максималния потенциал на спортния продукт –  волейбол. По-голяма независимост би била от полза, чуждият опит го потвърждава. Представителите на самите клубове ще  определят формулата, правилата и изискванията, на които трябва да отговарят отборите, съобразявайки се с календара на националния отбор.

Отборите

Десетте отбора, които взеха участие в тазгодишното издание на лигата разчитаха изцяло на български състезатели, за разлика от предишни години, когато в България се подвизаваха и чужденци. Някои отбори залагат изключително или в голяма част на собствени кадри от школата си (Марек, ЦСКА), други привличат състезатели от други места, предлагайки им добро заплащане и добри условия за работа (Монтана, Добруджа). Тази година печеливш се оказа вторият пример, привличайки състезатели за постигане на успех. Голяма част от отборите полагат усилия да играят правилен волейбол, включващ техническа и тактическа грамотност. Други не обръщат внимание на статистиката и анализирането на мачовете, а разчитат на емоцията,  домакинската подкрепа и обстоятелства, за да постигат желаните резултати. През тази година имаше интересни факти, които заслужават да се отбележат. Дебютантът в Супер лигата – Тетевен не само успя да съхрани мястото си, но се класира и за плейофната фаза на първенството. Левски на полусезона със силна селекция (привличане  на бивши и настоящи национали) се опита от последна позиция в класирането да атакува призовите места, не се получи. Играха плейаут с втория отбор от висшата лига – Славия, който спечелиха и съхраниха мястото си в супер лигата. Арда беше на прага на супер изненадата, от шеста позиция преди плейофите, печелейки срещу третия Пирин в първия плейоф, отстъпвайки с 0-2 в полуфинала, стигна до решителен пети мач. Малко не им достигна да играят финал. Лидерът в класирането през целия сезон Нефтохимик не разчете правилно своите сили и на полуфинала загуби от бъдещия шампион. Добруджа07 за втора поредна година стига до финала, практически с два различни отбора, което е достойно за уважение. Нивото, което показаха отборите беше прилично за нашите стандарти, има какво да се желае откъм техническите умения на състезателите. Имаше конкуренция, което е предпоставка за развитие. Изгряха и нови звезди на небосклона, за които тепърва ще се говори и пише. Атанасов, Грозданов, Чернокожев от Добруджа07, Шекерджиев и Парапунов от ЦСКА, Байрев от АРДА. Зрителският интерес беше много голям, което е предпоставка за анализ и действия от страна на централната и  месна власт. Някои волейболни центрове се нуждаят от съвременни спортни съоръжения, които могат да приютят всички желаещи да играят и гледат. Марек вече играе мачове в обновената си зала, а Разлог, Кърджали, Тетевен  определено се нуждаят от нови съоръжения. Новоизпеченият шампион също трябва да се замисли за ново съоръжение, имайки предвид интереса на обществеността към волейбола. Трябва да се изграждат нови спортни съоръжения, там където има традиции и история, а не по села и паланки, за да се усвояват средства. Волейболната зала се оказва място, където може да се отиде с цялото семейство и да се прекарат няколко часа в добро настроение, с положителни емоции. Явно инерцията от EROVOLLEY 2015 е дала отражение. Има хора, които обичат волейбола и гледат мачове не само националния отбор, подкрепят през целия сезон и любимия си клубен отбор. За провалилите се в лигата има втори шанс, с участие във финалната фаза за купата на България.След това започва  едно горещо лято,с много емоции покрай националния отбор.