Здравейте приятели на VolleyComment.

В рубриката на Мария Филипова “Звездите споделят”. Днес ще ви запознаем с историята на Гергана Димитрова. Как, кога и защо избра любимата ни игра?

Как започна да тренираш волейбол?

Тренирах тенис на корт в училището в което учех тогава, треньорката напусна и реших, че е някакъв знак и се пренасочих към волейбол в ЦСКА.

Защо избра именно този спорт?

Тогава исках да е някакъв спорт без значение какъв и с времето разбрах,че е правилният.

снимка:fivb.com

Какво те мотивира да влизаш всеки ден в залата?

Мотивира ме това, че с професия на професионален спортист животът ти е много пълноценен. Преследваш  всекидневно нови цели и върхове. Обогатява те с културата на различни страни, езици, хора. И най-важното е, че изпитваш удоволствие от работата си.

Мислиш ли, че ранната ти продажба във Волеро, повлия на твоята кариера и как?

Да. Рано излязох от България и със сигурност е повлияло за моето развитие. Радвам се, че направих тази крачка тогава.

снимка:fivb.com

Какво би казала на младите таланти?

Всеки обича успеха, но зад него стои много работа и лишения. И да “крадат” колкото могат умения от всеки.

Как се отнасяш към конкуренцията?

Уважавам всеки един противник, до момента в който те ме уважават.

Някои състезателки се нуждаят от постоянни напътствия по време на мач.Ти имаш ли нужда от това?

Всеки състезател се нуждае от напътствия, когато не е в кондиция или се изисква от него тактическо действие, но когато си уверен във всички елементи и нещата се получават, не е нужно.

снимка:fivb.com

Каква е формулата за успех при теб?

Не съм постигнала много откъм трофеи и за това нямам точна формула, но съм сигурна, че в основата е много работа.

Какво те мотивира и вдъхновява?

Това,че всеки ден пресладваш нови цели, искаш още и още. Никога не може да омръзне.

Как оценяваш нивото на румънския волейбол, много български волейболистки играят в Румъния?Можеш ли да направиш сравнение между България и Румъния, много далеч ли сме?

Тази година наистина има много българки в Румъния и ме радва, че търсят/търсим развитие в чужбина. Нивото генерално е средно, ако го сравним с други държави. И да по-високо е от българското.

снимка:личен архив

До къде може да стигне националния отбор, според теб, това лято в състезанията в които ще участва?

Надявам се всички да сме в една оптимална форма след клубните си сезони. Без травми. Домакини сме, ще бъде изключително приятно. Да направим хубава подготовка, да се обединим в една цел и колкото повече толкова по-добре за нас ,за вас, за България.

снимка:cev.eu

По-лесно ли се работи с треньор, когото познаваш?

Да. Малко или много е предимство. Познаваш методите, изискванията, как работи. Треньор който те познава знае какви са възможностите ти, характера. Но това не значи, че тук спира усъвършенствието ти.

Били искала да имаш други умения, да пееш, да свириш на някакъв музикален инструмент, например?

Да се телепортирам. Най-вероятно защото животът на спортиста е вечно пътуване.

снимка:cev.eu

Ако не беше волейбола, с какво щеше да се занимаваш, детската ти мечта?

Това е хубав въпрос. Обичам разкрасителни процедури, сигурно щях да работя нещо в сферата, но се радвам, че имам волйбола. Наистина нямам идея какво щеше да е, но ще дойде и този момент след време.

Довърши изречението – Волейболът е….

Волейболът е щастливо училище.