Трябва да се върнат добрите практики, които са ни носили резултат
Женския волейбол в България!
Минало, настояще и бъдеще.
Изглежда ли всичко предрешено и тазгодишното първенство при жените с проекта Марица и има ли някакъв шанс да се промени ситуацията?
Не мисля, че тази година ще има някаква промяна, тъй като Марица ще бъде водещ отбор и през този сезон в женското първенство. След Марица ще се подредят останалите отбори. Който успее от тях, ще се бори за второто и третото място.
Въпрос на финанси или организация е тази ситуация…
Значи, техните цели са съвсем различни от всички останали отбори. Останалите отбори нямат амбиции в европейските турнири, но се стремят да достигнат нивото на Марица това е ясно. Отборите които могат да се опрат на Марица са, Берое и Левски, ще ми се и ЦСКА да бъде в тази група, но нашият отбор е много млад и мисля, че още не е готов да се бори с толкова опитни и добре подготвени състезателки.
Занимавайки се с подрастващи, виждаш ли някакво бъдеще в женският ни волейбол.Само в София има около 10-12 девически отбора. Къде се къса нишката, че имаме толкова девически отбори а пък след това имаме една шепа женски отбори?
В София подрастващите отбори наистина са много при прекадетки, след това при по горната възраст нямалява бройката.
Виждаш ли времето в бъдещето, когато отново ще се пълнят залите както беше по времето когато ти играеше?
Това по-скоро се получаваше в годините когато играехме европейски турнири, самите отбори бяха много равностойни.Тогава се появяваше интерес в зрителите. Аз не виждам как ще се върнат хората в залите да гледат. Трябва с националния отбор да почнем да имаме успехи. Това което постигна националния отбор през лятото е положително. Да се надяваме да продължим така, за да може и други състезателки да вземат участие в националния отбор на по-високо ниво.
Да те върнем малко назад във времето, спомени от твоята кариера..
За щастие имах много дълга кариера като години. Горе-долу, 17 години съм играла в националния отбор, общо около 23 години, това е един много дълъг период от време. Имам невероятни спомени, не само успехите са ме довели до това, но самата емоция, желание да играя, да бъда някакъв лидер в игрището, това много ми е помогнало да играя толкова дълго време. Трябва да попаднем в точното време с точните хора, както се казва.
На деветнадесет години летящ старт, последна точка на европейско първенство, тази топка как промени твоята кариера?
В този момент когато се получи това, в никакъв случай не промени моята кариера. Просто ми даде старт в който аз разбрах наистина, че мога да играя на високо ниво. След това в годините наистина съм играла на много високо ниво, участвах на четири световни първенства. Желанието ми всеки път да играя добре и отбора да побеждава, това ми е било най-големия стимул в моята кариера.
Имаме ли перспективи за по-добри резултати на женския национален отбор, трабва ли да си поставяме по-високи цели?
Според мен ще имаме, но няма да е много скоро. Познавайки всички подрастващи, този сезон е седми в който водя отбор на финали, има качествени деца.
Успяваме ли да ги подготвим, за да са готови да бъдат конкурентно способни на големите отбори?
Със сигурност ще бъдат готови, ако се върнат нещата както бяха навремето. Свършват шампионатите, по възрасти се събират всички национални отбори и тренират поне по два месеца заедно, дори да няма никакво първенство. Всяко лято, ние по два месеца сме тренирали с националните отбори и сме играели на балканиади или различни турнири. Сега в момента събираме отбор, който да участва на едно първенство и после ги разпускаме. Те стават на игрището, не стават на теория. Няма как да станат с едно републиканско първенство с 8-10 мача. Според мен основната грешка на федерацията е че още от рано не събират децата да са заедно. И от там нататък селекция която да работи заедно, с един треньор няколко години, за да може да чакаме резултати. Връщайки времето назад, имаше треньори които работеха с години, а сега особено при подрастващите, събираме национален отбор и търсим кой да бъде треньор, но не се знае. Навремето практиката беше следната- треньорът на отбора шампион на тази възраст води националния отбор. А сега се оказват треньори на националния отбор хора които не водят отбор на тази възраст, те не познават състезателките. Трябва тези деца, които са перспективни поне два месеца да са заедно. Турнири, мачове, игра, желание, така се палят децата. Тези лагери в голяма част бяха в града където има най- много състезателки, за да може състеателките да си спят по домовете, да се намалят разходите и отбора да бъде заедно.
При добро желание винаги може да се направи една добра система…
Разбира се. Така е.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours