СПОРТНИЯ ДЕВИЗ КАТО МОТИВИРАЩ ФАКТОР

Васил Господинов

По своя характер спортното състезание представлява една малка война провеждана с мирни средства. У частниците в тази надпревара демонстрират своите възможности пред публика съгласно строго спазване на определени правила.

Основните компоненти на спортната борба са: физическите качества, техническите умения, разумните действия, психическата стабилност  и силата на обективния морален стимулатор. По значимост всеки от тези фактори има определена стойност за успеха в състезанието , но кой от тях е в повече допринесъл  за победата или загубата зависи от съотношението на силите между двата съперника.

В този смисъл бих желал да се спра върху някои аспекти отнасящи се до моралния фактор и влиянието му върху резултата на спортното състезание. На всяко официално състезание, било то индивидуално или колективно , спортистите излизат на терена за да защитават собственото си его , или в името на спортния си клуб, а така също и престижа на нацията. Естествено най- голяма отговорност носят националните състезатели , защото те са избраници  на цял народ. Тяхното представяне има международен отзвук а от там и политически ефект.

снимка: cev.lu

В подкрепа на това бих желал да опиша една среща на женския национален отбор на България по време на Световното първенство през 1982 г . в Перу. Съперник ни беше отборът на Мексико, за който зала от 20.000зрители скандираше „Mexico”. Нашият млад състав за първи път излизаше пред такова огромно мнозинство, което едва ли знаеше от коя част на света сме дошли. Съвсем естествено беше нашето смущение, а всички мои намеси като треньор не даваха резултат. Мачът очевидно вървеше към своя край. Преди започване на третия гейм събрах целия отбор и инстинктивно на висок глас им казах: „ За БЪЛГАРИЯ- ПОБЕДА!“. И така – до момент когато цяла зала започна да скандира: „БУЛГАРО!“- резултат 3-2 за България.

Едва ли по друг начин освен чрез спорта можеше да се направи такава реклама и защита на нашата Родина. Това бяха думи на нашия търговски представител след мача.

Винаги съм си мислил ,че един девиз може да предизвика голям прилив на енергия. Но за това трябва да се подбере или по- скоро да се улучи момента за неговия възглас. При колективните спортове и конкретно за волейбола този стимул се оказва необходим. Нашата публика по настоящем е възприела да подкрепя родните ни отбори с девиза: „БЪЛГАРИ – ЮНАЦИ!“. Тази подкрепа не е съвсем подходяща за женските състави. Тя не е ефикасна и при моменти, когато нашия състав е притиснат от противника до такава степен ,че няма контрол върху действията си. Тогава на какви „ юнаци „ ще повдигаме духа?

Установено е ,че международните срещи протичат по определен сценарии , въз основа на който всеки щаб на отбор трябва да разработи собствен начин за концентрация и настройка преди и по време на мача. Препоръчително би било още при изпълнението на държавния химн всеки състезател да осмисли своята отговорност и пред публиката. Този символ трябва да се изслуша не само мирно обърнати към националния флаг, а много по настройващо за отбора и за публиката е да се пее на висок глас и с текст. Следващият момент е също така важен, при който след обща прегръдка, капитана на отбора се провиква:“ ЗА БЪЛГАРИЯ“, а играчите отговарят: „ПОБЕДА!“.

Разбира се концентрацията за един мач започва далеч преди този ритуал. Но в минутите преди започването на срещата най- ярко се откроява персоналната настройка и общата решимост за очакван успех. Следва подготовката за излизане на основните играчи на терена . Всеки от тях последователно се пляска ръце с ръце със строения щаб и с резервите. Звучи малко като раздяла и влизане в пещта на ада. Може би тези действия ще се чувстват по- иначе насърчаващи, ако се пляска с призива: „ПОБЕДА“ или само „ ЗА БЪЛГАРИЯ“.

снимка: cev.lu

Едно състезание по волейбол протича между 60 и 150 минути . Всеки гейм има по няколко прекъсвания от единия и другия отбор. Трудно може да се наблюдава среща, в която единия отбор играе в постоянен възход. Това означава ,че съсредоточаването и борбения дух трябва да се поддържат или да се повдигат. Така, че не би било досадно наред със съответните указания почивката да приключва с девиза: „ЗА БЪЛГАРИЯ- ПОБЕДА!“. Нещо повече – на всеки международен мач на собствен терен един нает диджей подкрепя отбора като настройва по различен начин публиката. Редно би било и той в своя арсенал от настройки да включи и девиза: „ЗА БЪЛГАРИЯ“ , с отговор от публиката: „ПОБЕДА“ или по обратния ред.

Какви са положителните страни за използването на девиз в спортно състезание от национален мащаб:

• Възбужда силни патриотични чувства.
• Принос на собствените на собствените умения към колектива и нацията.
• Приканва към цялостно отдаване , даже и при негативен резултат.
• Поведението на решимост за победа действа обезверяващо на противника.
• При никакви обстоятелства- малодушие.
• Публика и състезатели представляват една общност.
• Призив за обединяване на нацията подет от спорта.

В заключение- повдигам въпроса за мотивацията на играчи и публика, защото в близко бъдеще нашите национални отбори по волейбол и техните почитатели ще бъдат подложени на сериозни изпитания. Да им пожелаем успех!

Кой е Васил Господинов:

Васил Господинов роден през 1936 год. в Стара Загора

Като студент в НСА ( тогава ВИФ) за играта си в „Академик“ е обявен за най -добър разпределител на шампионата през 1961г. Национален състезател от 1957 до 1963год. От 1960 до 1970 преподавател в НСА. Треньор на „Академик“ СФ жени, с титлите през 1968 и 1969 год. Води жените на Левски- Спартак и Левски- Сиконко с 6 титли, между 1971 и 1998год. Треньор на национален отбор жени на 3 световни първенства 4 европейски първенства, както и на две универсиади. Значимите му успехи са 6-то място на Световния шампионат във Варна през 1970 год. 2 четвърти места на европейските първенства в Италия- 1971 и ГДР- 1983 год. , както и бронзовите медали на универсиадите в Италия 1970год. и у нас през 1977год. В чужбина се отличава с мъжкия състав на Кувейт, 4-ти в Азия -1989 год. Бил  е ръководител на Научно-приложната лаборатория по волейбол при ЦС на БСФС , както и председател на треньорския съвет във федерацията.