Поредната Световна лига е в историята. Обичайните заподозрени си дадоха среща през зимата в Бразилия на стадиона в  Куритиба, за да определят кой ще вземе чека за един милион долара. Бразилия, Сърбия, Франция, САЩ, Русия и Канада стигнаха до края на това издание на Световната лига, което ще се окаже и последно преди предстоящите промени от следващия сезон.

снимка:fivb.com

България записа колебливо представяне (4 победи и 5 загуби) и за разлика от миналата година, когато нямахме право на домакинство, тази година накуп ни дойдоха световният шампион Полша и Олимпийският Бразилия на турнир във Варна. Въпреки колебливото представяне българските волейболисти имаха възможност да се класират за финалната фаза,  но  пропуснаха да я реализират и в крайна сметка заеха 9-то място в крайното класиране. Играта на българските волейболисти беше непостоянна, редуваха добри мачове (победата над Русия губейки 0-2 до победа 3-2), домакинските победи срещу Бразилия (3-1) и Полша (3-2). Имаше и мачове, в които изпадаха в безтегловност и не намираха начин за противодействие, срещу отборите на Аржентина и изненадата през този сезон Канада. Проблемите на българския отбор бяха основно в организацията на играта, двамата разпределители Братоев и Сеганов често бяха сменяни, което се отразяваше върху синхрона с нападателите и тяхната ефективност.  Колебливото представяне на основния нападател на отбора Цецо Соколов също оказа своето влияние за крайния резултат. Светъл лъч за българския отбор е появата на Розалин Пенчев, с представянето си на игрището срещу топ отбори загатна за потенциал и добра перспектива за развитие. Успешно се справяше в основните точконосещи елементи – атака на бърза и висока топка, блокада, силов начален удар, сериозно трябва да наблегне на посрещането на началния удар, което ще го изпрати в групата на топ играчите в бъдеще. Много материал има за анализиране пред щаба, преди основното състезание за годината, европейското първенство в Полша, където България трябва да защитава мястото си в топ четири, постигнато на Euro volley  2015 в София.

снимка: fivb.com

За съжаление през последните години се забелязва една тенденция: с напредването на възрастта на състезателите и  продължителния им престой в чужбина, се отразяват пряко на мотивацията и желанието им да се раздават за националния отбор. Тук изниква основният въпрос „Защо така се получава?“. Къде е точката на пречупване между личните и национални интереси. Какво искат управленците на волейбола, какво предлагат като условия, организация и стратегия за развитие,  какво могат да дадат състезатели свикнали на съвсем друго ниво във всяко отношение през престоя си в чужбина. Някой изисква повече отколкото дава, кой е този?  Ако го правят то е временно до подписването на следващия договор. Мотивационните механизми пред тези състезатели с всяка изминала година намаляват, а треньорите са поставени пред цунг-цванг (термин от шаха, където всяко решение е грешно) ако изискват много. Или просто да правят, това което правят в клубовете си. От състезателите срещат тяхната съпротива, изтъквайки доводи за умора от тежките сезони и вероятност от контузии, които ще ги лишат от сериозни приходи. Ако не изискват се минава на другата крайност, а именно маркиране, отбиване на номера и накрая слаби резултати, в края на септември всеки по пътя си. Добавяйки и характерни особености от манталитета получаваме отговори защо не успяваме да направим по-голяма крачка.  Друг основен проблем пред българския волейбол е ниската степен на техническа грамотност на всички състезатели, без значение мъже или жени. Младите волейболисти и волейболистки растат в среда с ниска конкуренция, слаба организация и липса на единна методика, изискваща определени нива на подготвеност,  както и постоянно променящи се правила при провеждане на състезания. Прескачането на възрасти води до проблеми, които на по-горно ниво са трудни за преодоляване. Пълната експлоатация е друг сериозен проблем, участието на по-талантливи младежи и девойки във всички възрастови групи, особено при момичетата, е пагубно за тяхното бъдеще в големия волейбол.  Всяка една възрастова група има своята специфика, особености и период за заучаване на отделни елементи от волейболната игра. Прескачането води до трудно решими проблеми на следващ етап, а участието във всички възрастови групи води до физическо и емоционално изтощаване, загуба на желание за развитие и усъвършенстване, което в зряла възраст се отразява на резултатите.

Това е картината при нас, как го правят другите: