Цветан Соколов с първо обширно интервю пред Бизнес онлайн.

КРЪСТИХА МЕ В ЧЕСТ НА БАБА МИ!

Цветан  не са много чужденците, които се съгласяват на преместване в Русия  с деца, а  ти имаш  петгодишни  близнаци Никола и Виктор. Дълго ли мисли?

Този фактор не беше проблем. Моята съпруга Деляна винаги ме подържа по такива въпроси. Когато трябва да взема решение за бъдещ клуб, ние обсъждаме всичко заедно. След предложението от Зенит, ни стана ясно, че отказването не стои на дневен ред. Всички най-добри играчи искат  да играят в руската  суперлига, защото е силен шампионата. Знам, че казанския клуб винаги се бори  за титла, и на мен ми се иска да бъда част от този отбор.

Матю Андерсон преди заминаването си от Зенит говореше за суперлигата същото, но споделяше, че в Италия е топло и малко се лети.

Може и така да е, но аз проведох осем сезона, спечелих всичко което е възможно и дойде време за смяна на обстановката. Исками се да получа нов опит, а Зенит за мен е голямо предизвикателство. Играл съм в Турция и Италия, сега се надявам да покажа себе си и в Казан.

снимка:cev.lu

Вашите деца ще ходят ли в Казан на детска градина?

Да планираме да намерим нещо за тях. Проблемът е, че ще трябва да учат още един чужд език. В Италия те ходеха в детска градина където говореха на английски и италиански. Вкъщи ние говорим на български, а тук ще им е нужно да се занимават с руски език. Мога да си представя какво ще бъде в техните глави. Но мисля, че те ще се справят. Сега е времето в което те лесно  схващат всичко.

Още ли не са ти казали, татко защо ни доведе в такъв студ?

Ние обсъждахме всички плюсове и минуси, преди преминаването в Русия,  те бяха подготвени  за това, че тук не е плюс 20 градуса както в Италия. Тук има по малко слънце за разлика от Чивитанова. Но в Казан се чувстваме уютно, тук има много интересни неща, има красиви паркове. А студа не е проблем. Ние можем да се облечен по топло. По този повод моите деца много искат да си играят в снега. През миналата година те за първи път видяха сняг в Италия, но той се стопи след няколко дни, не беше много. Те ме питат, кога в Казан ще дойде зимата.

Може бързо да им омръзне, но даже ако на улицата  е студено, в нашия апартамент и в тренировъчната зала температурата е комфортна, така, че всичко ще бъде наред.

Какво ви разказа за Зенит Теодор Салпаров, който игра три сезона в Казан?

Тео ми разказа, че Зенит е най-добрия клуб в света и ако има възможност да играеш в Казан, нужно е веднага да се съгласиш. Той ми обясни какво, как. И заключи, че ако в Италия е било хубаво, то в Зенит ще бъде още по-хубаво. И наистина всичко ми харесва.

снимка:fivb.com

Как се отнесохте към снимката с трите птици, която се появи в социалните мрежи преди да се обявят трансферите на Воронков, Соколов и Голобьов?

Посмях се. Веднага не разбрах защо е това, но после схванах. Беше забавно. Сега социалните мрежи са значими за младежите , за това проблем с това не видах.

В отбора ви наричат Сокол?

Цецо, каткото име на Цветан.

На български вашето име значи цвете?

Да . Кръстили са ме в чест на  баба ми. Тя се казва Цвета.

ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКО ДА ЗАМЕНЯ МИХАЙЛОВ!

Когато разбрахме за твоето преминаване в Зенит си мислехме: Защо Соколов идва в Казан, когато на диагонал играе Михайлов. Веднага ли ви казаха за смяна на поста на Михайлов като посрещач?

Да от клуба ми съобщиха за техните планове. Това ми се видя интересно. Макс е един от най-добрите диагонали в света през последните години, избиран е за MVP на различни турнири и това предизвикателство да го заменя в Зенит , ще бъде тежко. Аз разбирам кой е Михайлов- той е голяма звезда. Аз знам какво е направил за отбора като  диагонал, но аз ще работя за да играя достойно.

снимка:cev.lu

Как се чувствахте когато играехе против Зенит във финала на шампионска лига, когато вече имаше договорка за преминаването ви в казанския отбор?

Това беше нелек момент. Знаех, че мача срещу Зенит е моя последен мач  за Чивитанова, исках да си тръгна като победител. Чувах как хората от страни говорят, че мога специално да проваля мача, че на мен ми е все едно, какво ще стане с отбора, но аз бях играч на Чивитанова носех фланелката на отбора и за мен това беше най-важно. Какво ще бъде утре, ще бъде утре. Ако се срещнем след година, аз ще направя всичко да победи Зенит, но в този ден аз бях от друг отбор.

Тези мисли разсейваха ли ви преди финала, изпитвахте ли стрес?

Стрес нямаше. Просто това беше още едно предизвикателство пред мен. Преди мач, винаги има някакво вълнение, но след началото на мача оптускаш се и вървиш напред.

Когато Алексей Вербов стана треньор на Зенит, а Владимир Алекно консултант, изменили се лично нещо за вас?

Аз много общувам с Вербов, но ако искам да попитам нещо Алекно, винаги мога да се обърна към него. За мен Алексей се справя отлично със своите задължения. Той много е видял във волейбола, знае какво е нужно на отбора, може да научи играчите. Вербов е бил от двете страни на игрището, на него и от страни на игрището в качестево на треньор, така, че той може да ни подсказва. Мисля, че ще стане отличен треньор.

Какви мачове против Вербов си спомняте?

На мен винаги ми е харесвало да играя против него. Излизал съм на мач с намерение да подам в него и да му направя точка или да нападна в неговата зона. Алексей е един от най –добрите либера в света и той не веднъж го  е доказвал. Имам лични цели преди всеки мач, например да направя определено количество асове. Разбира се не в ущърб на отбора. Всичко в рамките на разумното.

снимка: сергей елагин  спорт бо

Какво беше най-тежко в мачовете срещу Зенит на Алекно?

Играл съм против казанския отбор много пъти. Това е един от най- добрите отбори в света с отличен блок и и силни нападатели. Необходимо е да се вложиш не на 100%, а на 150%. И ако сме загубили, знаем, че сме направили всичко за победата, но съперника е бил по силен.

Зенит наскоро разбра за участието в клубното световно първенство. Как приемате предстоящия полет за Бразилия?

Ще бъде тежко. Необходимо е да летим до Бразилия, след месец изкаран в пътуване по Русия.  С организацията няма да има проблем, но именно пътуването отнема много от силите ни. За нас след световното клубно първенство има шампионска лига  и мачове от вътрешния шампионат, така, че трябва да бъдем готови за сериозни изпитания. 25 часа до Базилия и 25 на обратно.

НЕНАВИЖДАМ НИСКИ БЛОКИРАЩИ!

Твоя най- добър спомен за тези осем години в Италия?

Помня всичко. Започнах в Тренто когато бях на 19 години. То беше моя първи сезон в чужбина. Не играех много, но се оказах на място където можеш да се учиш. Това беше шампионски отбор, с голямо количество звезди. За четири години ние спечелихме всичко, клубния световен шампионат, шампионска лига, златни медали от сериа А. Независимо от успехите играчите оставаха гладни за победи, искаше им се още и още. В Италия е полезно да играеш като млад волейболист. Там добре се учат на отборна игра. Провървя ми, че от многото предложения които имах в началото на кариерата, избрах именно Тренто.

снимка:fivb.com

Много спортисти между 18-20 години загубват главата си когато получават първите големи контракти. При теб случили се това?

Това действително е голям проблем. Много играчи от самото начало на кариерата си мислят как бързо да спечелят, а не за това, как да бъдат полезни на отбора, как да се научат да играя волейбол на високо ниво. Аз избрах втория път. От началото за мен  не беше важно колко ще ми плати Тренто. Важно беше да тренирам с велики играчи, да науча от тях нови неща за себе си и да повиша майсторствоти си. Всичко това ми помогна в бъдеще да получавам достойни контракти от  най добрите отбори.

В някои от мачовете вие забивате 80% от атаките и сте неудържим. В други попадате по пет пъти подред в блокадата и не можете да бъдете ефективен. Защо се получава така?

Ден с ден не си прилича. Понякога не чувстваш себе си на 100% физически, не се получава да скачаш в пълна сила. Често играеш на игрища, които не ти подхождат. И ако всичко не върво по начина по който искаш, трябва да разбереш как можеш да помогнеш на отбора. Ти не всеки път можеш да забиваш 70% в атака, но тогава е нужно да помогнеш на блок, добре да сервираш, да подсигуриш в защита, как може по малко грешки да допуснеш.

снимка:facebook

Избройте трима нелюбими блокиращи?

Ще отговора така- това са невисоките блокиращи. Ненавиждам ги. Аз просто не ги виждам. Когато срещу мен има висок блокиращ, знам какво да правя. Когато играч скача недостатъчно, аз мога да не го забележа. Това е лоша ситуация за мен.

През последните години имахте няколко травми.  С какво е свърано това?

След 2014 година имам две сериозни операции, на рамото и коляното. Сега се чувствам прекрасно. Първата травма получих в Турция. Много играех, беше голямо натоварването, пътувания и по време на една тренировка почуствах болка в рамото. Отидох на доктор и ме посъветваха да направя операция, иначе да играя на предишното ниво ще ми бъде тежко. Разбира се аз се изплащих. След операцията се възтановявах почти девет месеца, четири седмици не трябваше да правя нищо. Ръцете ми отслабнаха толкова много, че не останаха мускули, само кости. Но всичко приключи добре. През 2018 претърпах операция на коляното. Капачката на коляното беше потрошена, вътре всичко се движеше. Получих травмата на финала на клубното световно първенство през 2017, но играх до края на сезона до финала на шампионска лига в Казан. След мача се отправих директно на операция, не можеше повече да се отлага.

ИМАХ ЩАСЛИВО ДЕТСТВО, ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ БЯХ НА УЛИЦАТА

Националния отбор на България стана първата жертва на словенците в плейофната фаза на европейското първенство. Останахте ли изненадан от тяхната игра?

Много, те играха превъзходно. Вие видяхте какво направиха след мача с България,  победиха Русия и Полша, бориха се и на финала. Браво.

През януари ви очаква още една квалификация за олимпийските игри.

Много искам да участвам на Олимпиада, това е мечта на всеки спортист. Не познавам нито един човек, който да не е мечтал за това.

снимка:superlega.it

Играчите от националния отбор не планират ли да се свържат с Матей Казийски  преди квалификацията за да помогне на отбора за класирането?

Всички зная какъв е Матей, какъе в като играч и какво може да ни даде, но той сега не е със нас. България трябва да разчита на тези които са в отбора.

Какво се случва с професионалния спорт в България? Клубния волейбол умира.

Това е хубав въпрос. Но не съм аз човека който ще ви даде отговор на него. Това е всичко.

снимка:fivb.com

Разкажете за вашия роден град Дупница.

Това е неголям град с население около 40.000 човека. Не много далеч са разположени красиви планини. Там прекавах своето детство. Бях от тези деца, които прекарват повечето време на улицата, бягахме, играехме на всичко каквото можеше. В Дупница е хубаво. Свеж въздух, хубава природа. Може да излезеш сутрин рано на улицата и да се върнеш вечер уморен и мръсен, но щастлив.  Имах отлично детство.

С какво ще запомните  90-те в България. В Русия тези години бяха тежки, заради голямата престъпност..

Не съм го усетил по себе си. Когато бях на 14, попаднах в първия мой отбор. После беше националния отбор, така, че през цялото време бях зает, имахме турнири в различни страни. Оказах се в закрита система, така, че не виждах какво се случва отстрани.  Събуждах се в осем, до обяд тренировки, след това обяд, след това ходех на тренировка с юношите, а по-късно тренирах с мъжете. Целият ми ден минаваше в залата.

Какво мислят в България за Русия?

Много мислят, че хората в Русия са много затворени, студени и необщителни, но аз познавам много играчи от вашата страна и те са нормални момчета, които винаги са готови да ти помогнат ако имаш нужда. Много топло ни посрещнаха в Казан. Хората по улицата ни се усмихваха, поздравяваха ни когато ни разпознаваха.  Това ми харесва. Ако някой ми каже, че тук живеят зли хора, ще отговоря, че това не е верно.

снимка:superlega.it

Играли сте футбол, но се носят слухове, че сте спрели да играете заради наднормено тегло…

Бях голямо дете. На 13 години тежах 120 килограма при ръст 190см. Много голям бях…(смях)

Какво толкова се яли?

Обожавам месни гозби.

Как отслабнахте?

Започнах повече да тренирам, да бягам, бях на диета. Сега проблем с килограмите нямам.

На каква позиция играехе във футбола?

Бях малко вратар, но основно играех в защита.

Как успявахте с нападателите с такива килограми?

Имах правило : Мога да пропусна топка, но не мога да пропусна нападателя, (смях). Не се движех добре, но инах твърдост. За мен футбола беше повече за развлечение и тренировки.  Не съм провел нито един сериозен мач.

Известно е, че обичате да ходите за риба. Разкажете а най-големият си улов.

Рекордът не е много голям, само три килограма, какво да направиш. Аз ходя за риба не за рекордите а да си прочистя главата. Седиш си спокойно с въдицата, мислиш си, релаксираш. Ако не хвана нищо не се разстройвам. Това не е главното.

В Италия сте вземали лодка и се ловили риба в морето?

Понякога с приятели така правехме, но не разполагахме с много време. Трябва да се подготвиш за сезона, пък  имам и семейство.  Когато се отвори свободно време, искати се да го проведеш със децата и жената. Може след като приключа с кариерата да ходя за риба по-често, но за сега волейбола и семейството са на първо място.

Как си почивате със семейството?

Ако има възможност със съпругата ми избираме малък ресторант където може да останем сами.  Предпочитам спокойния отдих. Налагами се често да пътувам, почти винаги ме няма в къщи, и използваме всеки момент за да сме заедно.

Вашата съпруга занимавала ли се е със спорт до запознаването с вас?

Тя се е занимавала с класически танци. След това е работила като политически журналист, завърши второ образование юрист, сега е мама на две деца.

Иматели увлечение за което ние не знаем?

Обичам автомобилите. Нямам много, карам една кола, но ако трябва да похарча пари, то ще си купя кола.

Вашата любима марка коли?

Порше. Това е най-добрата кола. А цвета-черен. Ако е кола, обезателно черна.

Обичахте  ли да карате с висока скорост в Италия?

Нисан GTR – ускорение от 0 до 100 за 2,8 секунди. Това е невероятно. Като картинг с кола с 650 конски сили. Нивото на адренали се преобръща.

Алмаз Хаиров https://sport.business-gazeta.ru/article/246580