Гледната точка на именития специалист за философията на  играта и управлението на процесите.

– Искате  играчите да ви обичат, да се страхуват вас  или да ви уважават?

“Искам само уважение към работата си – нито повече, нито по-малко. Играчите те обичат един ден и те мразят на следващия. Това се случва в зависимост от това дали играят или не. Или сте им крещели по време на тренировка, или не сте го направили. За мен само уважението е важно. А след кариерата си можете да бъдете приятели, да разговаряте, да ходите да пиете кафе заедно.

– Казват, че жените са трудни за разбиране. Успяхте ли да направите това за 25 години работа с тях?

– Струва ми се, че това е напълно невъзможно. Но определено ги разбирам по-добре, отколкото в началото на кариерата си. Ако говорим за разликата, то волейболистките са по-лоялни. Ако веднъж повярват в треньора, разберат идеите му и правилността на работата му, тогава са готови да го следват дълго време, да се борят за него.

По отношение на представянето не виждам никаква разлика между мъжете и жените. Разбира се, женският волейбол не е толкова силов, топката се задържа по-дълго. Може би затова е по-интересно да се гледа. Но има огромна разлика в емоциите. Жените имат много повече от тях, както положителни, така и отрицателни. Това може да бъде голям проблем в играта. Например, някакъв фен крещи лоши думи от трибуните към волейболистка и това може да я засегне. А на мъжете не им пука.

фото:Роман Кручинин

– Кои са трите черти на характера, от които се нуждае един треньор, за да стане успешен?

– Трудно е да се каже. Има много успешни треньори с напълно различни характери и темпераменти. Всичко зависи от страната, от манталитета на играчите. В Русия не ми харесва, че много играчи са като роботи. От детството са ги учили, че не можеш да правиш грешки. Че ако направите грешка, вие предавате отбора. Те се страхуват от грешки от детството. Страхуват се, че треньорът ще се скара. Този страх винаги седи в тях. Това е много лошо. Защото волейболът е преди всичко игра. Ако постоянно мислите, колкото и да грешите, нямате шанс.

– Подкрепяте ли импровизацията на игрището?

–Разбира се. Импровизацията е много важна. Играчите трябва да мислят на корта как да заблудят противника. Ако разпределителя мисли само за точността на подаването, тогава ще даде качество, но ще подава на двоен блок. Понякога е необходимо да пожертвате малко точност и да поемете рискове, за да изведете нападателя до единичен блок или изобщо без блок.

– А какво ще кажете за системите на играта?

– Има системи в отбрана – кой къде  трябва да стои. На блок има система – кои зони се покриват. Но разпределителите и нападателите имат възможност да създават и импровизират. Ясно е, че ако имате нисък блокиращ в края  и атакувате през центъра, това е глупост. Важно е да анализирате на корта, да търсите уязвимости в играта на противника и да намирате интересни решения. Невъзможно е да се говори за всяка ситуация, играчът трябва да мисли сам.

– Промениха ли се много възгледите ви за волейбола и работата през последните десет години?

– Фундаментални неща са запазени. Но мислите ви на 40 и почти 60 години, разбира се, се променят. Мога да кажа едно – трябва да учите всеки ден, да търсите нещо ново. Например, тренировъчният процес трябва постоянно да варира, така че екипът да се интересува и да става все по-добър и по-добър. Ако екипът свикне, тогава няма напредък.

photo:roman kruchinin dinamo-kazan.com

– Как да оценим правилно треньора? По трофеи, влияние върху шампионата или напредъка на играчите?

– Мисля, че по това колко играчи е направил треньорът в кариерата си. Той взема млада волейболистка и я направи топ играч. Това е най-важното. Не е съвсем коректно да се оценява по медали и резултати, защото не всеки треньор има добър отбор. В същото време има треньори, които работят добре, но техните отбори не могат да се издигнат над четвърто или пето място. В крайна сметка нивото на играчите е важно и изборът им зависи от бюджета. Също така трябва да наблюдаваме как играе отборът. Ако системата е видима и играчите са напълно развити, тогава с тях работи добър треньор.

– Ще останете ли старши треньор на руския национален отбор?

– Все още не е ясно. Ще комуникираме с ръководството на федерацията. Вероятно в нормална ситуация не бих се съмнявал, но руският национален отбор не е играл в международни турнири от две години. Наистина бих искал да заведа отбора на някой голям турнир като Световното първенство, но не знам кога ще се появи такава възможност. Малко вероятно в близко бъдеще.

– Намирате ли работата с руския национален отбор за скучна?

– Бил съм на четири Олимпиади, пет световни първенства и десет европейски първенства. Пропускането на няколко турнира не е проблем за мен, но не е лесно да тренирам без възможност да оценя работата си. Много съжалявам, че много, много добро поколение руски волейболисти не може да се покаже сега. На същата олимпиада качеството на волейбола не беше на високо ниво. Нямаше отбори, в които да има повече от един или двама играчи на много високо ниво. Русия ги има.

photo: roman kruchinin dinamo-kazan.com

– Търсиха  ли ви отново от  сръбския национален отбор?

– Имаше разговори. Но първо трябва да решим какво ще правим с руската федерация по волейбол.

– Сърбия загуби на четвъртфиналите на Олимпиадата в Париж. Болеше ли ви да гледате това?

– Ръководех този отбор  двадесет години – разбира се, преживявам  за резултатите му. Жалко, че останахме без медали. В Сърбия феновете и експертите като цяло винаги очакват от отбора дори не медали, а “злато” – просто така се случи. Публиката е много взискателна. В продължение на десет години вземахме медали на всеки голям турнир. Прекрасен, фантастичен резултат. Веднъж не спечелиха  – веднага бедствие!

– Според паспорта ви сте на 58 години. На колко се чувствате?

“На 70!” (Смее се) Шегувам се, разбира се. Но през последните години наистина започнах да усещам възрастта си физически. Но в сърцето си съм млад. Имам толкова амбиция, мотивация и енергия за работа, колкото и преди.

– Коя е най-добрата почивка за вас?

– Веднъж изчислих, че за 20 години работа със сръбския национален отбор съм спал в къщата си само около сто пъти. Защото няколко дни след края на клубния сезон веднага преминах към работа с националния отбор. И обратното. Едва през последните години има повече време за почивка. Обичам да пътувам из Европа. Нямам нужда от много море, но е интересно да се разхождам, да виждам нови места. Не мога да остана на едно място дълго време. Един или два дни и можете да продължите напред.

– Ако не волейбол, какво обикновено показва вашият телевизор?

– Мога да гледам баскетбол. Сърбия традиционно е много силна в него. Футболът е изключително рядък, макар и много добри мачове.

– Мислех, че ще кажете за тениса, като се има предвид, че сърбинът Новак Джокович е един от най-добрите тенисисти в света.

– Тенисът ми е скучен. Сервирате, след това 20-30 секунди трябва да изчакате следващия. Докато се избърсват с кърпа, докато оправят косата си… (Смее се) Новак и аз сме добри приятели. Виждаме се много рядко, но в тези моменти се шегуваме един с друг и със спорта си. Изглежда, че имам натоварен календар, но този на Новак е десет пъти по-наситен. Радвам се, че го познавам. Смятам Джокович за един от най-великите хора в историята на световния спорт.

Треньорска кариера: Цървена Звезда Белград, Югославия – 1998–2005; Национален отбор на Сърбия – 2002–2022; Метъл (Галац, Румъния) – 2006–2010; Перуджа (Италия) – 2010/11; Динамо Букурещ, Румъния – 2011/12; Омичка Омск – 2012–2015 г.; Търговище (Румъния) – 2015/16; Волеро (Цюрих, Швейцария) – 2016/17; Динамо Москва – 2017/18; Фенербахче (Истанбул, Турция) – 2018–2023 г.; руският национален отбор – от 2022 г.; Динамо-Ак Барс (Казан) – от сезон 2023/24.

Основни постижения с клубове: шампион на Турция (2023), Русия (2018, 2024), Швейцария (2017), Румъния (2007-2010), Сърбия (2002-2004), бронзов медалист от Шампионската лига (2019, 2022, 2023), бронзов медалист от Световното клубно първенство (2022).

Основни постижения със сръбския национален отбор: олимпийски сребърен медалист (2016), олимпийски бронзов медалист (2012), световен шампион (2018), бронзов медалист от Световното първенство (2006), европейски шампион (2011, 2017, 2019), сребърен медалист от Европейското първенство (2007, 2021).

https://sport.business-gazeta.ru/article/299173