Когато влезеш в залата, или правиш всичко или не влизаш


Здравей Тошко, благодаря ти, че прие да говориш за  Volleycomment.

Кога и как  започна твоята волейболна приказка?

От много малка възраст, бащи ми е бил волейболист, майка ми е бивша баскетболистка, от бебе съм по залите. Когато  дойде момент в който да избирам баскетбол или волейбол, го  обсъдих го с родителите ми и избрах волейбола защото  бе по развит тогава. Започнах да тренирам на 10 години в Локомотив Пловдив.

Имали хора които са повлиали най много да избереш волейбола?

Да като малък, ви гледах по телевизията, звучи странно но съм ви гледал по телевизията през 1994, 95, 96 година по време на Световната лига.

От там се запалих по-сериозно по волейбола, когато дойдоха първите световни лиги. Гледал съм мачове на живо в зимния дворец в София. От тогава за мен нямаше друг спорт.

снимка:cev.lu

Кой беше твоя първи треньор и треньорите, които са оставили трайна следа в твоето съзнание?

Във Левски, това беше Владимир Прохоров, бях на 13 години, той остави сериозна следа в кариерата ми. За  него нямаше място за оправдание. Преди това в Пловдив, Кирил Недев, който по същия начин процедираше, както Прохоров. Това са двамата треньори в началото на моята кариера, които поставиха основата.

Кирил Недев слушали сме за него, строг но справедлив…..

Да, така е определено.

Както е казвал Прохоров, шамар или да ти дърпам ухото…

Да ви кажа чесно, винаги избирахме шамара, защото по-бързо минаваше.

Толкова много опит натрупан през годините, изчисти ли своята философия за играта?

Не мога да кажа, защото когато си в състезателен период мислиш само за мачовете, за себе си, как да се подготвиш по–най добрия начин, вглъбяваш се в себе си и не можеш да изчистиш тези неща. След като започнеш да гледаш волейбол и от страни, започваш да изчистваш философията си. След като спрях да играя за националния отбор, започнах да изчиствам своята философия, преди това  е трудно.

Да вътре в матрицата си…..

снимка:cev.lu

Как се промениха  състезателите и волейбола  през годините от както започна да играеш?

Различно е. Мога да кажа, че хората от моето време и преди това, на които съм се възхищавал и съм се учил от тях бяха по-корави. В момента, младежта ми се струва доста по-мека. Не е хубаво да се казва, но така ги виждам нещата и никога не съм го криел. Може би това се промени при състезателите. А за самата игра, волейбола се промени след като се промениха правилата. Сега се разчита изцяло на сервис, блокада, преди време трябваше да имаш добра блокада и защита за да победиш. Докосването на топката от сервис, едно време нямаше продължаване на играта, сега няма никакво значение. Това са нещата, които се промениха, за мен за добро, защото сега волейбола е по-динамичен, по-интересен.

снимка:fivb.com

Всеки един състезател има своите мечти, коя е твоята сбъдната мечта, или все още я търсиш?

През 2012 година се сбъдна една голяма моя мечта, играхме полуфинал на Олимпиадата в Лондон. Това за мен е доста голямо постижение. Не забравям естествено медалите от европейско и  световно първенство. Това са страхотни неща, които се случиха, но полуфинала на олимпиадата е незаменим за мен.

Това е на национално ниво, на клубно ниво, коя бе най щастливата ти година?

Мога да кажа, че последните четири години, двете в Аржентина и двете в Гърция. През всичките години станах шампион на страните и беше страхотно.

снимка:fivb.com

Ясно е, че с напредването на годините нещата стават по-сложни от към физическа кондиция, да бъдеш винаги във форма, как успяваш да подържаш своята кондиция и форма. Работиш индивидуално, по собствена програма?

Всяка година работех с различни кондиционни треньори. Има неща, които аз правех самостоятелно, но в 90% от случаите, ако аз вярвам на човека срещу мен, работя по тяхната система. Тази година попаднах на човек, които разбира моята физика и съм доста доволен, работех цяло лято и полусезона който мина. Той е един от хората, който ще продължава да се грижи за моето физическо състояние. Всеки има определени неща, които прави за себе си, различни диети, аз лично избягвам да правя щанги през лятото. Предпочитам кросове и каране на колело.

Толкова много години, толкова много мачове, до колко години човек може да научава волейболни неща.  С опита който имаш, можеш ли да научиш нещо ново, или всяко нещо от играта ти е ясно, някаква мъдрост, откриваш ли нещо ново?

Технически, трудно може да откриеш нещо ново. Психологически, може да откриеш много ново неща, как да се отнасяш към колеги, как да се отнасяш към треньора, как да имаш уважението на колегите си, как да имаш уважението на треньора, това се гради всяка нова година, поне за мен.  Това е нещото което научаваш през всяка нова година, различни играчи, различни треньори.

Придобиваш една волейболна мъдрост….

снимка:vc hebar

Абсолютно, така научаваш много и ако един ден искаш да се занимаваш с волейбол като треньор, тези неща ще ти помогнат много. Как да контролираш всички характери, егото на хората. Това се научава със смяната на играчите, смяната на треньорите през годините когато си активен волейболист.

Толкова много години прекарани по залите, не ти ли писва, как намираш мотивация сутрин когато се събудиш да си кажеш отивам в залата и давам 100% и днес?

Трудно е, има мрънкане, има пуфтене, но когато вляза в залата, така съм възпитан, така съм научен, че като влезеш в залата или правиш всичко, или не влизаш.

Минават ли ти мисли, какво ще бъде след приключване на спортната кариера. Ще останеш в спорта, или ще търсиш някакво друго предизвикателство?

Минават ми такива мисли, и то доста често за съжаление. За съжаление, аз не мога да правя друго нещо освен да се занимавам с волейбол. Естествено всичко е насочено към тази среда.

Какви качества трябва да притежава, перфектния краен нападател. Не е тайна, ти като краен нападател, все още продължаваш да държиш много високо ниво. Независимо, че се върна да играеш в България, нивото, корто демонстрираш е впечатляващо.  Играл си против най-добрите състезатели в света, били обобщил, какви качества трябва да притежава крайния нападател на топ ниво?

За мен, трябва да има средно ниво на посрещане. Много високо на атака, високо ниво на блокада. Трябва да има и доста над средното ниво на сервис, за да бъде от най-високото ниво.

снимка:vc hebar

Правил ли си рекапитулация, да кажеш, изиграх толкова финала, толкова титли спечелих, толкова медали, участвах на толкова първенства?

На финала за купата на България, диктора в залата каза някои неща, и тогава ми направи впечатление на колко първенства съм участвал. Преди това не съм обръщал внимание, първенството идва, минава, мислиш за него и не правиш никакви драми.

Следиш процесите предполагам, какво е твоето мнение за новото време във волейбола?

Волейболът стана много бръз, динамичен и се развива с всеки един ден. Ние, ако не успяваме да се развиваме с него, ще мине доста време преди да имаме такива успехи, каквито имахме. Надявам се това да се случи, момчетата да имат нашата мотивация за работа, защото без работа не става. Искрено се надявам още нагоре. Показаха какво могат на двете квалификации, които изиграха. Ако продължават по същия начин, ще стигнат доста напред.

снимка:fivb.com

Това може би е свързано с новото време и във федерацията. Дошъл ли е момента да търсим ново развитие, да търсим промяната, за да може наистина волейбола да върви нагоре?

Значи, на всеки му идва времето. Явно тези хора, които са сега са се изчерпали. Трябва да дойдат нови хора и да почнем едно ново начало.

 С енусиазъм и желание от всички…..

Абсолютно, без ентусиазъм и желание, без желание за работа, няма да станат нещата.

 

 

 

+ There are no comments

Add yours