Здравейте!!

Идеята за този проект се зараждаше постепенно, усещайки необходимостта от още една гледна точка, поставяйки отразяването на волейбола на друго ниво, не само информационно. Смятам,  че най-успешният колективен спорт в България заслужава да му се обръща повече внимание, да се пише, говори и показва.

Започвам този проект с голямо желание, да предоставя на читателя още една гледна точка относно всичко по-значимо,  което се случва в българския волейбол, а и не само. Целта ми е да информирам читателите с актуални новини в света на волейбола, да ги занимая със задълбочени коментари и анализи, с професионална насоченост. Смятам, че трябва да се даде  гласност на позабравената наука, защото без нея не може да има развитие в професионалния спорт.

Ситуацията в българския волейбол, за съжаление не е това, което респондира с националния отбор и ако отборът е в първата десетка на европейския и световен волейбол, то това не може да се каже за клубното ниво. Нивото не е достатъчно високо, отборите спечелили квоти за европейски турнири се отказват от участие, поради липса на средства. Статутът на българския волейболист е много нисък откъм заплащане и условия за работа.  Клубният волейбол не се радва на голям интерес от страна на бизнеса.
За да се постигне едно устойчиво развитие на клубния волейбол, като начало смятам, че трябва да се върви към уеднаквяване на системата за подготовка, поне в най общ базисен вариант. Да бъде коментиран, обсъждан и приет един  унифициран вариант за подготовка и развитие на млади волейболисти. Поставено  като директива от всички ангажирани в процеса – президенти на клубове, мениджъри, главни треньори, специалисти, които подготвят млади волейболисти, да следват и изпълняват унифицирания вариант за подготовка.

Във всеки един клуб трябва да има изградена единна система за подготовка и през годините, когато растат младите волейболисти, само да се променя обема на натоварване. През този период да се надгражда физическата подготовка, тактическа грамотност, почиваща на техническите умения, които с времето да се усъвършенстват.

Наблюдават се случаи, когато се прави преход от младежката възраст в първия отбор, състезателите да не знаят елементарни изисквания на треньора от А отбора.

И ако за клубовете това има препоръчителен характер, то за националните гарнитури трябва да бъде задължително. Периодичният контрол е за препоръчване, за да не се губи правилния курс на действие.

Тук в този сайт отварям арена за дискусии и коментари в тази насока, защото само по този начин можем да вървим нагоре.
За пример мога да дам прословутата италианска система, където много от нещата са унифицирани, относно подготовка в залата, фитнесът, и чисто аналитично. По този начин, за самите състезатели адаптацията става по- бързо, преминавайки през различните възрастови групи. При смяна на клубове не се губи време за настройване към друга методика. Единствено трябва да се обръща внимание, на някои дребни нюанси от работата на дадения треньор и неговите конкретни изисквания за дадени ситуации, напасване на характерите един към друг за съвместна работа.
Убеден съм, това е пътят,  който трябва да следваме ако искаме да се задържим на европейската и световна сцена.

снимка fivb

Николай Иванов