Много хора във волейболната общност те познават, но нека те опознаем от собствените ти думи. Кой е Айкут Айдън? Как и къде започна вашето волейболно приключение? Можете ли да ни разкажете малко за себе си?

Роден съм в Измир през 1990 г. Честно казано, нямах много дълга волейболна кариера. Треньорската част винаги ме е привличала и в крайна сметка, чрез моя треньор в младежките години, започнах работа като треньор по инфраструктура в спортни училища през 2007 г. След това продължих образованието си в  университета Celal Bayar, за да стана треньор.

Работил съм в Община Конак, Кършияка, СОУ Тевфик Фикрет Алтекма, Спортен клуб на Община Конак, Община Токат Плевне, Община Чанаккале, Община Токат Плевне, Община Инегьол.

От 2020 г. работя в българския отбор Хебър Пазарджик. И сега влизам в своя 4-ти сезон тук.

Освен това съм  работил за националния отбор по волейбол за мъже през 2016 и 2017 г. и за националния отбор за мъже до 20 г. през 2018 г. Имах опит във VNL с мъжкия национален отбор на Черна гора през 2019, 2020 и 2021 г. и с мъжкия национален отбор на България през 2020 г.

Този сезон ви е 4-ти с Хебър. Как се чувстваш там?

Това вече е моят дом. Мога да кажа много по-ясно, че това е нещо повече от клуб за мен. Както казахте, аз съм в моя 4-ти сезон. Надявам се всичко да е наред и да имам възможност да работя повече. Сраснах се с това място.

През новия сезон ще работите с треньора на мъжкия национален отбор на Турция  Алберто Джулиани, с когото се запознахте в Истанбул. Какви са първите Ви впечатления?

Имах възможността да разговарям с него за първи път. Той е много скромен, комуникативен и споделящ човек. С него си говорихме най-вече за Хебър, но от време на време разговорите ни бяха за националния отбор на Турция. Неговото разбиране за волейбола напълно те насочва към висока концентрация на терена.

Може ли информация за новия сезон и селекцията на отбора? Какво ви очаква в новия сезон с този състав?

Както всеки сезон, и този имаме амбициозен отбор. Иначе е немислимо. Целта, както винаги, е да спечелим три купи и да напреднем колкото можем повече в CEV Cup.

Да се ​​върнем към миналия сезон, имаше добра селекция на състава. Спечелихте две купи, но в сравнение с други години бяхте далеч от отбор, който доминира в лигата. Ако говорим първо за етапа на лигата, защо се случиха тези възходи и падения?

Да, миналата година нещата не вървяха точно както искахме. Имахме много контузии точно когато започнахме сезона. Една от тях беше нараняване на кръста на диагонала ни. И играхме без него твърде дълго. Тези контузии и несъответствия продължиха през целия сезон. Да, може да сте отборът с най-висок бюджет или най-силният отбор на хартия, но ако не можете да постигнете отборна хармония и ритъм, това няма значение.

Относно решението ви да отидете в България, как взехте това решение?

Честно казано, не ми беше много трудно да взема това решение. Не можах да намеря това, което очаквах в Турция през този трансферен период. За мен се получиха много интересни срещи с турски отбори. За съжаление, понякога има дни, в които не можете да намерите компенсация за качеството на работата си. Тогава един ден бившият треньор на отбора ми се обади чрез сръбски мениджър. Много ми хареса подходът на треньора и клуба. Нямаха проблеми с изпълнението на молбите ми. Мислех, че имам нужда от такава промяна в подобряването на себе си и казах „да“. Радвам се, че имах перфектни три сезона. Мога да кажа, че за първи път изпитвам чувство за принадлежност към клуб.

foto:nvl.bg

Ако кажа волейболната култура в България, това повлия ли върху избора ти?

Знаех, че това място има богата волейболна култура. Те играха на  олимпийските полуфинали преди време. Особено поколението преди 8-10 години направи страхотни неща и изпрати много ценни играчи като Соколов, Казийски, Алексиев и Йосифов в Европа. Винаги сме слушали за български мъжки волейбол, българска тактика и дисциплина и когато дойдох, видях това. Бях много изненадан от упоритата работа на играчите и отдадеността им на йерархичния ред. Бях много щастлив, че всички познават една система и работят дисциплинирано, като се придържат към тази система. Учех тази система и работех в нея.

Говорихме за толкова много трофеи и опит, какъв е делът на един треньор по статистика в успеха?

Зависи от качеството и начина, по който треньорът те използва. Защото понякога го използват само за прости задачи, понякога идва и вие трябва да свършите цялата работа. Всичко е перспектива. Ако някой отбор ме има, този процент може да се покачи. Отново, това зависи от главния треньор, с който работите. Защото е важно колко ефективно той ви използва. Това са критериите за това колко добре познавате работата си или колко важна е работата ви за старши треньора. Успехът е работа в екип, няма нужда да го обсъждаме. Моята роля тук е да помогна за успеха само в дадените граници.

Каква е вашата цел?

Искам да започна кариерата си като помощник-треньор или старши треньор, когато се почувствам готов. Имам време, не искам да бързам и да вземам грешни решения. Преди това съм бил помощник-треньор, защото не съм без опит в тази част от работата. Целта ми е да бъда напълно подготвен треньор. Да стигна някъде със собствените си постижения, да не се дължи на фактори на околната среда.

Колко дълго ще работиш като треньор по статистика?

Не искам да оставам твърде дълго. Може би друга година. Тук научих много системи в мъжкия волейбол. Миналото лято натрупах опит в Световната лига с българския национален отбор. Имах възможност да гледам и да говоря с много треньори. Мисля, че спечелих много за себе си. Сега искам да прехвърля това, което съм спечелил, в мъжкия волейбол в моята страна и да променя много от липсващите точки, които виждам. Чувствам се готов. Имам голямо вълнение от това. Всичко, от което се нуждая, е клуб с правилната институционална структура.

Мислите ли да се върнете в Турция? Или да продължите в България? Разбира се, това може да е още едно задгранично преживяване?

Мога да отговоря много ясно на въпроса ви. Статистически не в Турция. Решението ми зависи от структурата на следващия отбор и старши треньора, с когото ще работя дали ще работя като помощник.

Колко часа прекарвате в работа по  статистиката, която треньорът има за успеха на отбора?

Това е отворен въпрос. Понякога се случва, никога да не спираме. Всъщност мога да го разделя на клубен и национален отбор. Ако сте в националния отбор в Световната лига, Световното първенство или Европейското първенство, това време е повече от 12-16 часа. Но ситуацията е малко по-различна в клубните отбори. Ако имате дисциплината да работите, работата по 6-8 часа на ден, освен обучението, е достатъчна.

Какво е нивото на  българският волейбол?

Има спад в националните им отбори. Играх с тях в Световната лига миналото лято. Честно казано, те са далеч от българския национален отбор отпреди 10 години. Те създадоха персонал, който се фокусира предимно върху младите хора. Честно казано има потенциал, но трябва време.

Ако сравните българската лига с турската, какви са разликите?

Има сериозна бюджетна разлика. Отборите, различни от нас, винаги имат скромни бюджети. Като цяло е насочен към собствените си играчи. Младите български играчи формират костната структура на много отбори от тук. Когато гледаме турското първенство, 5-6 отбора правят сериозни инвестиции. В почти всеки отбор има по 3 чужденци. Както казах, отборите тук са съставени от скромни и млади играчи.

https://www.mintonette.com.tr/roportaj-hebar-da-gizli-kahraman/700/?fbclid=IwAR2cjDaZgrSNFsoDEmKMivnVqkNCmVytxf9sBIz3kW4YwN05J5tqzw3j7kI