Здравей Владо! Благодаря ти, че се съгласи да говориш за VolleyComment.

Какво е настроението в отборa, спечелихте групата ти лично очакваше ли го ?

Надявахме се, надявахме се да спечелим преди началото на турнира знаехме, че мачът с Германия е ключов за спечелването на групата, тъй като германците са трети от последното световно първенство. Спечелиха игрите в Баку, отбор който израсна много за последните години. Отборите на Чехия и Холандия са на едно, над средно европейско ниво, но не са от топ отборите и програмата ни беше насочена, така че старши треньорът Константинов избра да играем първи мач с Германия. Това донесе резултат, така че да кажа, че съм очаквал да спечелим групата не, но по-точната дума е надявахме се, вярвахме и работихме за това нещо.

Много здравословни проблеми се появяват в отбора, може ли това да повлияе на представянето на отбора?

При всички положения ние сме малка държава с лимитиран брой играчи и липсата на всеки един оказва влияние върху изхода на мачовете. Със сигурност, казвайки само играчите със здравословни проблеми, отборът ни можеше да изглежда по друг начин, ако Соколов, Йорданов, Скримов, Ники Николов, Жеков бяха здрави. За една малка държава като България, практически с клубно първенство на ниско ниво, липсата на петима играчи поради здравословни проблеми е огромна и се усеща. Надявам се ние останалите, които за момента сме по-добре физически, да успеем да компенсираме тяхната липса, но липсата се усеща.

Изиграхте два тежки мача от пет гейма усеща ли се подготовката от Белмекен, как чувстваш отбора в чисто физически план­?

Щом успяхме да спечелим петия гейм срещу Холандия това означава, че сме били  толкова свежи, колкото и те, още повече при тях диагоналът и разпределителят в четвъртия гейм бяха сменени. Успяха да спечелят гейма, с втория разпределител, резервния диагонал и третата четворка. Тоест да кажем, че в техните редици умората се е усещала повече отколкото при нас, това е нещо, което е радващо. За себе си мога да кажа, че изигравайки петия гейм вчера, не бях свършил батериите и ако се налагаше можех да изиграя още един.

На 38 години демонстрираш много високо ниво на волейбол, какво те мотивира?

Аз никога не съм имал проблеми с мотивацията, аз обичам да побеждавам и когато съм излизал на игрището съм правил всичко възможно да победя. По скоро на тези години, ако търсим проблем с мотивацията, проблемът е по време на подготовката, в която с месеци не можеш да си позволиш да ядеш сладко, с месеци не можеш да си позволиш да изпиеш чаша вино, с месеци не можеш да си позволиш да си легнеш по-късно. Защото когато си на 22 можеш да правиш всичките тези неща и на другия ден да си сто процента на тренировка. Когато си на 38 и направиш някои от тези неща, вече не си на сто процента на следващата тренировка и като прибавим към тези лишения плача, който идва от моите колене на всяка тренировка, това са нещата, които могат да ме откажат от активната спортна кариера.

снимка личен архив

Винаги след мач гледаш статистиката още на игрището какъв е твоят прочит, на какво първо обръщаш внимание?

Ами различни неща, обикновено аз си правя статистика за себе си по време на мач, така функционира моят мозък. Знам какво се случва на игрището във всеки един момент. Това ми помага до голяма степен да знам кой играч е по-ефективен, кой е по-използван и във важни моменти кой играч ще бъде ползван от противниковия разпределител. И взимайки статистиката след мача, де факто аз не гледам кой как е играл, а сверявам информацията, която имам в главата си с реалните данни.

Имаме ли сили за финалната четворка?

Да! Имаме сили, надяваме се да успеем да направим още един добър мач срещу Германия. Надяваме се да успеем да възстановим някои от контузените състезатели и с помощта на тази изключителна, невероятна, прекрасна, фантастична публика да успеем да излъжем германците още веднъж. Със сигурност мачът с Германия няма да бъде същият, няма да бъде лек и в никакъв случай няма да бъде 3-0. Готови сме за това, подготвени сме и очакваме с нетърпение мача.

Кои са твоите фаворити, кои отбори би отличил като претенденти за титлата­?

Отборът, който демонстрира високо ниво от нашия поток е Полша. От другата група Италия, Франция и Русия. Като руснаците се намират в едно изключително добро физическо състояние в момента и определено това ще бъде един сблъсък на титаните.

Кой очакваш да дойде в София?

Най-логично би било това да бъдат отборите на Италия и Русия, въпреки че руснаците играят трудно срещу Франция и там е възможно да има изненада, но логиката казва, че на финала трябва да бъдат Полша, Италия и Русия.

Малко по различен въпрос – ясно е, че в България си получил основата на волейбола, но къде научи повече за него във Франция или Италия. Да уточним че си ставал шампион и на Франция и на Италия ?

Много интересен въпрос и никога не се бях замислял за това, по-скоро във Франция, но не защото френското първенство учи на повече, отколкото италианското, а защото аз първо отидох във Франция. Много от нещата, които научих във Франция допълних с други в Италия. Ако първо бях отишъл в Италия сигурно във Франция щеше има неща, които по-малко да уча, но имах късмет да отида във Франция, в отбора на Тур, готов отбор да печели. Трябваше му само добър диагонал. Имах възможност да работя с Владимир Алекно – треньор, който всички любители на волейбола познават, печелил няколко шампионски лиги, олимпийска титла в Лондон 2012. Имах възможност да работя с Роберто Серниоти, един от най-добрите анализатори в света, който ме научи на доста неща, даде ми основата на познанията за тактическата част във волейбола. Отивайки в Италия след това имах късмет и щастие да попадна в отбора на Тренто, в който бяхме пет български състезатели, с треньор Радо Стойчев, където успяхме да спечелим първенството още първата година. След това с отбора на Кунео спечелихме още един шампионат, работейки с изключително добри състезатели по онова време и имайки добър треньор. Така че, ако трябва да кажа къде може да се научат повече неща за волейбола, това е Италия, но в моя житейски път аз научих повече във Франция.

снимка личен архив

Много от хората са на вълна EUROVOLLEY, но има и такива, които се интересуват какво става с Левски?

За момента намерихме зала, има къде да се тренира, момчетата, които останаха, имат нормални условия за работа. Топла и светла зала, нещо което миналата година липсваше. Оказа се, че в София е огромен проблем материалната база. Зала, в която да се тренира. От тази гледна точка отборът на ЦСКА е облагодетелстван, че има зала и не една, където може да тренират гарнитурите. Докато Левски, няма зала след разрухата на Герена, бяхме принудени да търсим зала под наем, оказа се, че за тази година всички часове в зала Сиконко са заети. Бяхме изправени пред угрозата да нямаме дори отбор, който да участва в първенството, защото нямаше къде да се тренира. Благодарение на общите усилия, които положихме с екипа, успяхме да намерим арена Исаев в Младост. Въпреки че, Младост не е левскарски квартал, за момента момчетата тренират там. Надяваме се, с привличането на Христо Илиев за треньор на отбора, да се върнем малко назад към корените си и да дадем възможност на момчетата от школата да играят и да се развиват, без да им се търсят резултати. Разбира се, с изключение на дербито с ЦСКА. Да им дадем възможност да се развиват година или две и ако успеем да намерим съмишленици, рекламодатели, да използваме инерцията от европейското първенство. Интересът, който генерира първенството, се надявам, след година или две Левски отново да бъде в елита на България. Надявам се, заедно със ЦСКА.

Много хора казват че волейболът в България умира, твоето мнение по въпроса?

Волейболът в България не умира според мен. Да кажем, че се измести малко географията. Защото, когато аз и ти растяхме Левски и ЦСКА, донякъде Славия и Локомотив Пловдив, събираха много кадри от други места. Имаше и други центрове, разбира се, като Пазарджик, Добрич, Варна, Бургас, но основните бяха ЦСКА, Левски, Славия. За съжаление в големите градове политиката е такава, че пари за професионален спорт не се отделят. Центърът на волейбола се измести към малките градове Дупница, Разлог, Добрич, Монтана. В момента това са водещите отбори в България, това са трите отбора, които ще спорят за шампионската титла. Специално мога да кажа за Добрич и Монтана, много от нашите момчета отидоха да се развиват в тези отбори. Клубовете срещат широка подкрепа от населението, пълна подкрепа от кметовете и общинските съветници. Имат идеални условия за работа, ние в София за момента няма как да им подсигурим такива условия. За мен основният проблем е, че в София няма зала, в която отборът на Левски да тренира. В момента, в който се оказа, че зала Сиконко е заета ние останахме на улицата, това е факт. В средносрочен план нашата стратегия за спасяването на клуба е да се намери решение за зала, някакво перманентно решение.

снимка личен архив

Сменяме рязко темата с волейбола и искам да ми кажеш нещо за братята по оръжие, които поздрави в национален ефир?

Брадърс ин армс (Brothers in arms) е българска wow гилдия, в която аз членувам от 2007 година. Групата е от около 35-40 човека, които играем заедно на компютърна игра, вече доста години – 8. Да не натоварваме хората, които се интересуват от волейбол с компютърни игри, да обяснявам какво е World of Warcraft. Ще говоря за хората зад човечетата, които се движат по екрана. Това са хора, повечето на моята възраст, между 30-40 годишни, много от тях семейни и със сериозни професии. Събираме се няколко пъти седмично, аз по-малко, да прекараме време заедно. В конкретното интервю, когато ги поздравих, те бяха на гилд сбирка в Стара планина, забавлявайки се със скара, бира и други подобни и гледайки мача по телевизията. За това си позволих да ги поздравя, защото ми се искаше да бъда с тях, но преди всичко имах мач по същото време.