„В играта на разпределителя има два важни аспекта – ментален и физически.

Под физически се разбира техниката. Трябва да сте технически готови да подадете добър пас, след който нападателят ще има възможност да избере най-изгодното за него направление на удара. Да има възможност да прави с топката каквото пожелае. В идеалния случай трябва да подавате там, където блокиращите на  противника не очакват атака. Но преди да се опитате да объркате блокиращите, по-важно е да подадете удобен пас на нападателя си.

photo:volleyballworld.com

Сега да преминем  към менталния аспект. Задача на разпределителя е да проучи противника и да проучи собствения си отбор. Да разбере какви са силните и слабите страни както на отбора като цяло, така и на вас като разпределител. Когато знаете силните и слабите страни на противника, опитайте се да обедините тези знания, за да осигурите на партньорите си по- добри пасове.

Струва ми се, че най-голямата грешка на разпределителите е неподготвеността. Имам предвид менталното незнание на себе си, на собствения си отбор и на противника. Убеден съм, че разпределителят трябва да е подготвен по-добре от всеки друг в отбора, тъй като той носи много по-голяма отговорност. Разпределителите  носят отговорност за хода на играта, ние вземаме много решения за това, къде ще отиде топката, кой ще направи точката.

photo:roman kruchinin zenit-kazan.com

Колкото до техниката, все още правя много грешки. Постоянно работя върху стабилността на позицията, в която докосвам топката. Стабилност на момента на контакта с топката – когато задавам траекторията на топката.

Мисля, че много млади разпределители, а и аз през този сезон, грешат, когато се опитват да направят идеално точна подаване. Максимално меко докосване на топката, за да стигне точно до целта. И това завършва зле, поне според моя опит. Волейбол е игра на грешки. Никога няма да бъдете перфектни във волейбола, особено като разпределител, защото това е сложно умение.

Ако си представим голяма мишена под формата на кръг, няма да уцелваш всеки път точно в десетката. Мисля, че целта на разпределителя е да сведе този кръг от грешки до минимум. Точността няма да бъде постоянно идеална, но ако грешката е малка, нападателите ще са уверени в мястото, където ще бъде топката. Когато вашите пасове станат по-точни, както при стрелба по цел, значи сте стабилни. Затова, когато направя грешка, се надявам, че тя ще бъде само 2–3 сантиметра. Това е грешка от моя страна, но нападащият все още има възможност да отиграе това подаване.

photo:roman kruchinin zenit-kazan.com

Има една грешка, която младите играчи са склонни да правят – бягане с вдигнати ръце към топката, посрещната  дълбоко в полето. Това много не ми харесва. И това е нещо, което определено не съветвам младите играчи да правят. Когато бягате по този начин, вие не сте атлетични, не сте мобилни, не сте динамични.

Ако топката е далеч, бъдете атлетични. Предвижете се, заемете мястото си и след това в подходящия момент изнесете ръцете си. Когато се движите с вдигнати ръце, просто забавяте краката си. Закъснявате, не достигате топката и в крайна сметка правите грешно подаване. Разпределители, бъдете атлетични!

„Харесва ми да играя  играта вътре  в играта“

Има много различни философски теории за начина на избор на посоката на подаването.

Не ме интересуват толкова много моите нападатели, важно ми е какво правят блокиращите на противника. Всичко е за да могат нападащите да атакуват там, където няма да има блокада. В това е прелестта на играта на разпределителя. Това е, което ми харесва – да играя  игра в рамките на играта. Това е нещо като танц. Някой прави стъпка, а след това друг отговаря. И така играя срещу блока на противника.

photo:volleyballworld.com

Разбира се, понякога се получава така, че няма как да подадеш по друг начин  и подаваш на  Дима Волков или Максим Михайлов на тройна блокада. Опитайте се да ги спрете и другите наши момчета. Успех!

Но винаги искам да направя подаване там, където ще има единичен  блок или изобщо няма да има блок. Изучаването на противника понякога позволява да се направи това. Знанието за това, какво харесват, какво не харесват и какво им е неудобно на противниковите играчи, както и разбирането за това колко бързо правят корекции.

Току-що подадох  в определена зона, веднага след това я повторих отново. Вероятно, сега блокиращите ще се изместят натам и ще затворят нападащия. Или не? Има централни блокиращи, които бързо се пренастройват, а има и такива, които автоматично правят едно и също отново и отново. Всичко това трябва да се знае и помни.

photo:volleyballworld.com

Разбира се, много зависи от посрещането. Харесва ми да имам план А, В и С, където А е идеалното решение. Ако топката е на три метра от мрежата, използваме план Б. Но и тук решението се променя в зависимост от това какво правят блокиращите на противника, колко бързо топката стига до мен. Ако топката е на осми или девети метър, трябва да знаеш кой в отбора ти се справя най-добре с тежки и високи топки и къде може да има слабост в блока. Посрещане  във втора или четвърта зона, това вече е план D.

Както вече казах, най-важната работа за разпределителя е умствената. Много е важно бързо да обработвате информацията и да внасяте корекции в действията си в зависимост от това какво посрещане ще  получите. Никога не знаете как ще бъде посрещането и именно поради тази причина на този етап разпределителите могат да имат проблеми.

Времето за обработка на информация и вземане на решения, които ще бъдат най-добри за отбора и нападателите, разделя разпределителите  на средни, добри и отлични. Част от това идва с практиката и голямото познаване на волейбола.

https://sport.business-gazeta.ru/article/304032

Алмаз Хаиров