Ролята на разпределителя в съвременния волейбол.

Първа част

Определено с развитието на играта се повишиха и изискванията към всички състезатели, но най-вече към човека натоварен с организаторските функции на игрището, а именно разпределителя. Само да подаваш топката към нападателите не е достатъчно за достигане на високо ниво. Наред с основните техническа и физическа подготовка, трябва да се обърне внимание на тактическата и теоретичната подготовка.

Като най-важни според мен определено са техническите умения, които се усвояват първи, още в ранна детска възраст. Правилната постановка на тялото и ръцете са предпоставка за качествено подаване, което е и основната задача на един разпределител. За разпределителя е важно да притежава точност при подаването, стабилност на траекторията на топката, усет за пространство, за разстояние и височина. След като е усвоил тези основни базови изисквания по-нататък в подготовката може да се надгражда със скоростта на подаване, придвижването, непредсказуемостта, използването на информацията от статистиката, проявяване на творчество. Всичко това трябва да бъде добре обозначено и балансирано. Това е фундамента, върху който се изгражда един разпределител.

снимка fivb.com

Техническите умения се усъвършенстват с ежедневна индивидуална работа, отначало статично след това динамично с различни видове придвижване. Имено там е разковничето за качеството на разпределителя – уменията за подаването на топката след придвижване. Както и за нападателите, така и за разпределителите е от особено значение избора на място под топката. Колкото по-точна позиция е заета под топката, толкова по-прецизно ще бъде подаването.

Паралелно с подобряването на техническите умения е желателно да се работи и за физическата подготовка на разпределителя. Индивидуалните упражнения с по-голяма натовареност на горните крайници са за предпочитане, след което, по възможност, да се прави трансформация в залата. Там упражненията да се изпълняват с топка, само подаване без придвижване. Целта е да се търси точност на подаването в състояние на умора на горните крайници.

снимка fibv.com

Трети етап от развитието на разпределителя е неговата теоритична подготовка, включваща четене и анализиране на специализирана литература. Наред с натрупването на тези знания съвременния разпределител е длъжен да изучи и спазва някои основни правила произтичащи от негова водеща функция на игрището:

• Да има ясна визия и точна преценка за случващото се на игрището.
• В сложна ситуация да вземе най-точното решение като се стреми да бъде прецизен в подаването към най-близкия нападател.
• В решаващи моменти от мача:
• да подава към най-добрия нападател;
• да играе с този централен нападател, с който има най-добър синхрон, когато търси атака през центъра на мрежата;
• да изпълни треньорски указания, ако има такива.

• Да наблюдава и анализира моментното състояние на собствените си нападатели.
• Да умее да анализира видеозапис на своята игра и тази на най-добрите.
• Да бъде в добра комуникация с треньора.
• Бързо да анализира получената оперативна информация относно случващото се на игралното поле.
• Да вдъхва спокойствие и увереност в нападателите и да не реагира негативно срещу тях при неуспешно отиграване.

В практиката се срещат два стила на работа. Единият е като се остави разпределителя да води играта, да твори и се наблюдават само епизодични треньорски намеси, когато е необходимо. Другият стил е този, при който разпределителя се придържа към определена постройка на игра, строго регламентирана от треньора. При този стил се казва предварително в какви ситуации какви топки разпределителя трябва да отправя към нападателите.

снимка fivb.com

За разпределителя е важно да бъде спокоен и да не се подава на влиянието на отделни нападатели. Да не позволява те да коментират неговите действия – единственият, който може да прави коментари е старши треньора. Ако има някакви претенции от страна на нападателите, то това трябва да се уточни единствено в тренировъчния процес, където и двете страни се влагат максимално по време на работа.

Както нападателите изпълняват максимални отскоци за нападение, така и разпределителя трябва да подава със отскок. Стремежът е той да бъде максимално прецизен в подаването, което от своя страна помага за изграждане на добър синхрон. Спестяването и от двете страни води до компромиси и разминаване по време на мач, реплики, които са недопустими. Коментирането и уточняването на ситуации по време на мач само натоварва психически без да има реална полза. Ако все пак се наложи някакво уточнение, то трябва да бъде кратко и ясно.

снимка fivb.com

Разпределителят трябва да се старае да бъде обединителната фигура в отбора и със спокоен тон да приема евентуалните забележки от нападателите за подадени неточни топки, ако има такива. Да знае, че неговата роля е много по-сложна и отговорна, защото всяко второ подаване минава през неговите ръце и от неговите действия в повечето случаи зависи крайния изход на даден мач. Затова подготовката му за всеки мач трябва да бъде така построена в тактически план, че винаги да има резервен вариант за игра, съобразен с отборната тактика. Точно за това един разпределител трябва да анализира и играта на противника като цяло. Колкото по-висока е индивидуалната техника на разпределителя, толкова по-висока е и неговата тактическата грамотност.