Георги Петров

„ Дата волей“ моята парадигма

Четейки интервюто с Б.Панталеев много ми хареса заглавието, а именно оптималната информация, която трябва да се извлича от програма. Наблюдавайки внимателно нашия шампионат ми правят впечатление крайностите, с които се ползва програмата. От една страна пълното неглижиране и изсипване на данни с невярно съдържание, заблуждават останалите, че вършат нещо, а в същност заблуждават себе си, че извършват смислена работа. По средата са статистици с дългогодишен опит, които не могат да си направят настройките на програмата и се получава двусмислие в математическата част. Другата крайност е как по време на мач извлечена от програмата дистрибуция на разпределителя се дават указания в края на гейма от типа „център и назад“, което е граничещо с „черен лебед“, защото корелацията е в границите на 0.6-0.7, което не можем да приемем за достоверно.

снимка: data volley

Работата с „Датa волей“ условно я разделям на три фази. Предсъстезателна, състезателна и следсъстезателна. Първата фаза е най-обемна, както и след състезателната минава през три различни периода: анализ на цифрите, видео и създаване на идеомоторен образ на дадено действие. Трите са неразривно свързани в своята последователност и всяка сама за себе си не носи необходимата информация. Грешките при въвеждането на данните се коригират в периода: видео, като статистически нормално е те да са в границите на 5%. Не съм привърженик на линиите или конусите, които програмата автоматично изважда, затова и никога не ги изисквам,  а ръчно ги нанасям на работното ми фолио спрямо моето виждане. Един проблем, който забелязвам по време на коментари от страна на треньори, акцент върху атаката на противников централен, как концентрират ресурс за справянето на този проблем във фаза „сайд-аут“ на противника. Интерпретацията на програмата дава отговор на този въпрос, а именно като открием причината, а не следствието на тази успешна атака.

снимка: data volley

Фазата на състезанието е най-слабо информативната поради малкия брой акции. Много рядко съм виждал треньори да правят корекции по време на игра на база статистика, което би говорило за непознаване на собствения си отбор или неподготвеност към играта на противника. По време на игра програмата колкото и да е съвършенна не дава отговор на някои детайли, един от които е блокадата. Как противниковият блок реагира на нашата атака, дали скача, „чете“, следва, стига или не и в коя посока, оставя дупка, затваря, финтира, помага, върти ръце и т.н. В тази фаза и точно при този елемент даже и добре обучени елитни състезатели допускат грешки. Последният пример е финала за купата на Италия, последната точка на първия гейм. Известно е при дистрибуцията на Кристенсон, че търси своите централни повече във фаза „брейк-пойнт“ и въпреки това Ван де Вурд остана в ступор след атаката на Станкович.

Този пропуск на програмата липсва при третата фаза, а именно следсъстезателната, където това може да се види. Тук вече за мен представлява интерес приоритетно моя отбор. Продължавайки анализа на блокадата ме интересува не само двойния плюс, а и плюса, защото той допълва оценката за ефикастност. Тази фаза е структурно определяща за следващия тренировъчен седмичен микроцикъл. Програмата дава отговор (при правилно зададен въпрос) на слабостите в елементите и играта като цяло, а алтернативите са изцяло треньорско виждане и регулация за справяне на опеделен проблем.