ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА

          Висококвалифицирани волейболисти.

1.Задачите на техническата подготовка при висококвалифицирани волейболисти са:

• Усъвършенстване изпълнението на техническите прийоми с отчитане игровите функции на състезателите и техните индивидуални особености.
• Увеличаване на разновидностите на техническите похвати .
• Постигане на висока ефективност при изпълнение на техническите елементи както в обичайни условия, така и при активно противодействие от страна на противника по време на състезание.
• Поддържане на високо ниво на техническа подготовка ,на висока ефективност при екстремални условия в състезателна обстановка (наличие на умора, голямо психическо напрежение).

2.Средства и методи за техническо усъвършенстване .Упражненията за овладяване и усъвършенстване на техниката могат да се подразделят на : подготвителни, основни упражнения по техниката и двустранни игри.

Подготвителните упражнения позволяват да се създадат благоприятни условия за правилно овладяване на техническите сръчности и тяхното по- нататъшно усъвършенстване. Това са въвеждащи упражнения към основните техники на играта ,които тренират съгласуването на движенията, проследяване на полета на топката, бързата ориентация в пространството и развиване на специалната сила и бързина на мускулите ,участващи в изпълнението на определения технически елемент.

Основните технически средства са тези, с които се затвърждава и усъвършенства техниката. Упражненията могат да се правят първоначално поотделно за всеки технически елемент в облекчени или усложнени условия (с придвижване, обръщане ,смяна на местата, приземяване, допълнително отскачане). След това се преминава към упражнения, в които се използват различни варианти на технически елемент и имат тактическа насоченост- забиване в различна посока и по различен начин, или защитни действия чрез разнообразни способи, изпълнение на начален удар във всички зони с променяща сила. При тези средства варирането на техниката става в три насоки- промяна на силата, посоката , начина на изпълнение и движение на тялото. Основния метод на упражняване е повторния, който осигурява стабилност  на навика и ефективност на изпълнението. Много е важно в този етап от подготовката треньорът да използва словесния и нагледния метод на управление за правилно затвърждаване на навиците и уменията. В следващия етап на усъвършенстване ударението се слага върху взаимодействията между състезателите, при което последователно  се изпълняват няколко технически елементи ,свързани помежду си от логичния ход на играта. Това са тъй наречените игрови комплекси: начален удар- блокада- защита, посрещане – подаване – забиване, забиване- блокада- защита, защита – подаване- забиване срещу блока – подсигуряване. При усъвършенстване на техническите средства и взаимодействието между състезателите е задължително прилагането на динамични упражнения. Чрез тях се съчетава изпълнението на елементите с придвижвания в игрището, което подпомага и развитието на едно от основните специални физически качества – взривността на долните крайници.  В пред състезателния и състезателния период процентното съдържание на динамичните упражнения трябва да се повишава постепенно ,достигайки 50% от общия обем на техническата подготовка.

За изграждане на техника се използва преди всичко метода на повторението , а за подобряване ефекта от работата се прилага метода на постепенното усложняване, изпълнение на техническите задачи на фона на умора. Съчетаният метод служи за едновременно усъвършенстване на специалните физически качества, техника и формиране на тактически умения. Удачно може да се тренира и чрез състезателния метод. Двустранните игри са средство, което се използва ,след като са усвоени на високо ниво всички технически похвати и представлява преход към тактическата подготовка.

Техническата подготовка изисква количеството на техническите похвати в тренировката да бъде 3-4 пъти по-голямо от това, изпълнявано по време на игра. Тренировките трябва да бъдат насочени към един или два технически елемента с непрекъснато увеличаване броя на повторенията, което способства за стабилизиране на техниката. Относителния дял на техническата подготовка за целогодишния тренировъчен цикъл е около 35% от общото тренировъчно време.

3.Технически сръчности ,които трябва да владее високо разрядния волейболист:

* начален удар: състезателите да владеят до съвършенство един от видовете сервиси , който да изпълняват сигурно с различна сила ,траектория и посока в зависимост от развоя на играта. Успоредно с основния изпълнявания начален удар се препоръчва волейболистите да владеят един допълнителен (друг вид) начален удар , който да прилагат в играта при необходимост. В процеса на тренировка трябва да се постигне стабилност при  изпълнение на елемента със стремеж  в игра да се увеличи процента на директно постигнатите точки и затрудняващи противника сервиси и същевременно да се намалява броя на грешките.

* посрещане: точно насочване на топката към разпределителя от всички зони на игрището с цел улесняване организацията на атаката. За по – успешно неутрализиране на началния удар на противника се възприема специализиране на двама или трима посрещачи , което води до рязко повишаване на точно подадените токи.

*подаване: необходимо е всички състезатели да умеят да подават втора топка. За специализираните разпределители е задължително да владеят всички разновидности на подаването с две ръце от горе: от земя, от въздуха, над и през глава назад, с една ръка, със залъгващи движения, Изпълняващия конструкторската роля в отбора трябва да умее да подава обикновени топки, къси, ниски, възходящи , от дълбочина на площадката и до мрежата. Признак,  по който може да се оцени второто подаване на разпределителя , е процентът на пасовете, чрез които той извежда нападателите на мрежата без ,срещу разкъсана или единична блокада.

* забиване: при осъществяване на атаката нападателят е нужно да умее да отиграва всякаква по височина, скорост и отдалеченост от мрежата топка, да изпълнява тактически комбинации в нападение ,както в първо ,така и във второ темпо. Да преодолява успешно противниковата блокада ,използвайки за целта широкия арсенал от технически похвати- забиване над и покрай блокадата, по блока в аут, пускане, технични удари, насочване на топката в незащитени от противника полета. Основният нападател има главна задача да напада успешно срещу групова блокада и от втора линия. Тежестта на атаката пада върху него и той трябва умело да я завършва както при обикновени топки, така и в комбинации.

* блокада: необходимо е състезателите еднакво добре да правят единична и групова блокада, да умеят да определят правилно мястото и времето за отскачане , да извършват активно или пасивно блокиране в зависимост от ситуацията, да блокират два пъти последователно.  В съответствие с качествата на състезателите треньорът определя тяхната специализация като централни или крайни блокиращи. Първият се избира с подчертани скоростно-силови качества на долните крайници, с добър усет за време и пространство , с  умение за предугаждане на противниковите действия.

* защита: задължително е владеенето на всички разновидности на подаването от долу със и без приземяване, от различни стоежи. За успешни защитни действия е необходимо волейболистът да притежава бърза и точна реакция, взривни крака, чувство за пласиране и ориентация. Трябва да играе еднакво сполучливо в задна защита и при подсигуряване на блокадата и нападението. В зависимост от качествата на състезателите и приетата отборна тактика на игра в защита , състезателите се специализират в игра по зони.

Тома Чакъров,  Георги Митев