Науката и спорта – Философия на спорта – Моралният статус на спорта

Науката и спорта – Философия на спорта – Моралният статус на спорта


Живко Проданов

“Философски очерци за спорта”

Моралният статус на спорта –

Моралният статус в спорта Поддържайки схващането за важността на моралната насока във философията на спорта, ние отправяме поглед към въпроса за моралния статус на личността в спортния свят. Този статус много често е отъждествяван със социалния, тъй като моралният манталитет и поведение на човека до голяма степен зависят от манталитета и поведението на социалната група, към която той принадлежи. По-нататък, разглеждайки въпроса за себепознанието в спорта, ние отново ще споменем за тази принадлежност, която Норберт Елиас обобщава в понятието „социален хабитус” . Съставна част на този хабитус е идентичността, разкриваща човека и като особено социално, и като индивидуално същество. Съотношението на социалното и индивидуалното е променливо и подвижно, което означава, че обусловеността и ограничеността на индивидуалната от груповата идентичност не изключва възможността личността да намали и дори да се опита да преодолее тази своя ограниченост. Това издава нейният стремеж към автономия. Но въпросът за автономията съвсем не е прост, в което теоретично ни убеждава например Кантовата философия на морала, а реално – самият живот. В понятието „автономия” са сведени заедно свобода и закон. Autos означава, аз свободно да се себеопределя. Същевременно моето собствено себеопределяне трябва да е nomos – закон. Следователно свободата, която в автономията ми е отредена, е сведена до свобода на самоограничаване, защото законът ограничава. Излиза, че  свободно себеопределяйки се, аз се лишавам от свободата. Това звучи парадоксално. Ако погледнем обаче на нещата по-дълбоко като Кант, бихме се съгласили, че този парадокс има известно обяснение. Абсолютната свобода е абсолютно беззаконие, а то е абсолютна не-свобода, защото при него всеки е изложен на опасност от насилие от страна на другия. Всепозволеността открива простор за развихряне на всякакви страсти и за „война на всички против всички”. Абсолютното беззаконие и свобода фактически се оказват свързани с несвободата. Това налага себе ограничаване на собствените ни страсти и инстинкти. Но мотивът за свободата като освобождаване от страстите крие опасност в името на такава свобода да се пожертва обикновеното човешко щастие. Съзрял тази опасност, Кант „създава следната гениална формула: свободата на всеки трябва да бъде ограничена дотолкова и само дотолкова, доколкото тя ограничава свободата на другия” . Макар да е чисто формален, този принцип може да ни послужи за критично осмисляне на моралния статус в спорта, именно защото моралната визия в него съвсем не е кантианска, каквато е искал да е тя Кубертен. Моралната визия в съвременния спортен свят отразява моралния манталитет и поведение на индивидите в него, поради което е „елемент” от техния морален статус. Днешният спорт е изпълнен с индивиди, подтиквани от мисълта за безусловен успех. Тази мисъл доминира в съвременната „култура на постижението”. Наистина успех и несполука, победа и загуба са важна особеност на всяка игра, следователно и на спортната. Както често се изтъква, гръцката дума athlon, от която произлиза нашата дума „атлетика”, означава „награда”. Атлетите се борят  за победа, която е свързана с награда, осигуряваща им нерядко охолен живот и огромен престиж. Затова победата е идеал както на древните, също и на съвременните атлети, а и на всички, свързани с тяхната дейност. Но като всеки идеал и победата подхранва склонността да бъде абсолютизирана. Абсолютизираната победа вече създава големи нравствени проблеми, които позволяват да се говори за криза, свързана с моралния статус на абсолютизиращите победата. Абстрахираме се от факта, че някои спортове могат да се практикуват не състезателно и аматьорски. Вниманието ни е насочено към професионалния спорт, тъй като в него се раждат проблемите, обезсилващи мисълта на Кубертен, че е „съществено не да си победил, а добре да си се борил” . Подобни думи днес безсилни бледнеят, докато не се преобърнат. Важно е не добре да си се борил, а да си победил. За такъв манталитет очевидно победата е „единственото нещо”, което си заслужава усилията . Свърхнаблягането на победата води до пренебрегване на важността на качеството на съпротивата в спортния агон. Това има сериозни психологични и морални последици. Психологични, свързани с лишаването ни от удоволствието и трепета в играта, играна от съизмерими противници и от възможността да се себепознаем, ако играем с неравностойни противници. Но „за успешно състезание е необходимо повече от съизмерими противници. За да са стойностни, противниците трябва да уважават играта” . Това вече е морален проблем. Стойностни от гледна точка на моралността са състезателите, които играят играта от респект към самата нея. Такива състезатели са с достойнство, отличаващо статуса на честния играч.  „От гледна точка на моралността, състезателите трябва да смятат за недостойно да нарушават съзнателно правилата на играта. Когато човек нарушава правилата, които определят играта, той гледа на противниците си само като на средства за неговата цел – победата. Символите на победата имат значение само, защото те означават триумфа в състезанието. Без съпротива те не струват нищо. Постигането на тези символи с измама е следователно използване на онези, които се състезават добросъвестно. Състезателите са също превърнати в само средства в случаите, когато целта на измамника е парична награда или печалба от комар. Без състезанието не би могло да има нито награда, нито облог и измамникът просто използва почтените състезатели единствено за своя собствена изгода” . Неговата постъпка е образцов случай на действие, лишено от уважение към моралния статус на личността като цел. За Кант това уважение е нещо само разбиращо се, поради което го закрепя в морален закон, повеляващ да използваш себе си и всекиго „винаги като цел, никога само като средство . Човек не е вещ, че да го използваш като средство, но измамникът точно това прави. Измамването в играта е несъразмерно с честта и достойнството на човешката личност, а основната причина за измамването е абсолютизирането на победата. Ако парафразираме Ювенал, „да предпочетеш победата пред честта и само заради победата да загубиш това, което единствено прави живота достоен да се живее, трябва да се смята за най -висша неправда” . Почтеността има особен статут в света на спорта. Тя определя моралния статус на достойния състезател. Този състезател не е обладан от съблазнителната мисъл за по-  стигане на победата без подбиране на средствата. Той не е склонен да криминализира спортния агон, както впрочем прави нечестният играч. Измамникът мисли, че победата е „единственото нещо”, поради което я преследва с всякакви средства. Такъв манталитет и поведение все повече се налагат в доходоносния професионален спорт. Осигурявайки победителите с награди, които могат да съблазнят и най-почтените души, този спорт често става убежище на нечестни играчи и място за най-откровена измама. Измамата става нещо обичайно, а обичайното е трудно да бъде морално осъдено, тъй като самото то вече е морално одобрено. Обичайното изразява практикуваните нрави, поради което към него се отнасят подчертано снизходително, дори когато откровено противоречи на обикновената логика. От гледна точка на тази логика „човек може да мами в играта или да се състезава почтено, но е невъзможно да прави и двете. Да мами, означава да спре да се състезава” , защото истинско състезание се получава само между равностойни противници. При това става дума не само за физическа, а и за морална равностойност. За истинско състезаване са необходими съперници със сравнително еднакъв физически и морален статус. Техните агонални способности и подготовка и техният морален манталитет и поведение трябва да са съизмерими. Мярка за тази съизмеримост е взаимното уважение на съперниците. Без тези общи и други свързани с тях условия, успехът в спортното състезание е толкова илюзорен, колкото и самото състезание. В днешният спорт илюзията, че всеки успех, независимо как и при какви условия е постигнат, е истински, е широко разпространена, тъй като е споделена, обща  илюзия на хората в културния свят, в който е локализиран спортът. Това е илюзията, че побéден и успешен, победа и успех са неразделни и означават едно и също. Тази ментална заблуда има сериозни практически последици не само в спорта, но в него те са съвсем ясно откроени.

+ There are no comments

Add yours