МОТИВАЦИЯТА ОТ ТРЕНЬОРА ЗА СЪСТЕЗАТЕЛИТЕ

Стефан Димитров

В хармонична конфигурация психиката се проявява в детските игри. Чрез тях детето има възможността по-свободно да изяви и обогати необходимите за природата си несъзнавани съдържания. Впоследствие в живия живот под влияние на издигнатите в култ от социалната среда съзнавани съдържания в психиката настъпват изменения и играта е едно от най-предпочитаните терапевтични средства за нивилация.

photo:volleyballworld.com

Успешното участие в спортна игра (какъвто е волейболът) изисква от състезателя да пренастрои психиката си така, че да осъществи несъзнавани съдържания, концентрирани най-вече в специфичните за играта усети и интуиция. За да прескочи на такава по-висока орбита, на него му е необходима психична енергия, част от която би могъл да получи от треньора – той по свой начин играе в играта. Липсата на контакт с топката му налага да участва с половината от своите психични съдържания – мислене и чувства, а специфичните ( за топката ) усети и интуиция, основен материал на несъзнаваните съдържания , са изключени. В резултат на това се галванизира напрежение между двата полюса на психиката – съзнавано (мислене и чувство) и несъзнавано (усети и интуиция). Възможността е енергията, генерирана от това напрежение , да се прехвърли у състезателя и да подкрепи негови несъзнавани съдържания, което е и същността на мотивацията.

photo:volleyballworld.com

Разбира се, че да се случи всичко това, е необходимо треньорът и състезателят да са в една и съща тоналност, т.е. в ежедневната съвместна дейност е създадена атмосфера на взаимно доверие. От треньора се изисква да диференцира и овладее мисленето и чувствата си на равнището на акцепторните потребности у състезателя, и така да съдейства за разширяване степента на тяхната отвореност. Важно е също да се отчита и преимуществеността в характера на тази отвореност- мисловна или чувствена. От всичко това зависи, доколко би могло да се разчита на успех и при задаване на важни за играта тактически указания. При по-голяма степен на акцепторна отвореност вероятността за ефективно реализиране на тактически указания е по-голяма (и обратно). Във втория случай е по-добре да се поощри самостоятелността при избора на решения. В чисто практически план тези разсъждения биха могли да се отнесат към някои от следните проблеми:

photo:volleyballworld.com

•  на кой състезател и кога да се разреши риск при изпълнение на начален удар, на кой и кога – не;
•   на кой състезател и кога да се даде свобода при избора на начален удар, блокада, забиване, на кой и кога да се дадат конкретни тактически указания;
• на кой разпределител и кога се даде насока за изборите му, на кой и кога да се предостави свобода сам да решава.

В етапа на спортна зрялост възприемчивостта все повече се нуждае от тактически указания, подкрепени от обективна информация, а също и от рафинирани чувствени въздействия.