Тактика на началния удар

Доц. Стефан Димитров

Началният удар е единственото действие във волейбола, при което състезателят притежава топката и има пълен контрол върху изпълнението. Този контрол изисква нагласяване на силата, траекторията и посоката на удара по топката в условия на значимо психическо напрежение. Начинаещи волейболисти не са способни добре да контролират сервиса си и затова при тях тактическите указания трябва да се сведат до минимум – мястото от което да изпълняват и сервиса, който да изпълняват. С напредване на игровия опит, постепенно се увеличават и изискванията за тактика при изпълнението на начален удар.

foto:fivb.com

Тези изисквания се осъществяват чрез продължителен и методически подреден тренировъчен процес. На първо място, потребно е състезателите да получат от треньора знания за възможни техни избори. На второ място, да им се създадат условия, в които те да тренират и така да придобият умения за изпълнение на горните избори. На най-високо ниво е нужно да се установи рационална оптималност във взаимовръзката  между тактически указания на треньора и психологическо, ментално и сръчностно ниво, и състояние на състезателя. Тази оптималност предполага разбиране на треньора кога да даде конкретно тактическо указание на състезателя и кога да го остави сам да направи избор, на кои състезатели да разреши повече риск при изпълнението, и от кои да изисква повече сигурност. Тази дейност изисква фин треньорски усет и много добро познаване на състезателите.

foto:fivb.com

Преди да изпълни началния си удар състезателят (с или без помощта на треньора) прави избор за някои основни неща.

1. Какъв начален удар да изпълни и откъде да го изпълни? Много състезатели владеят различни начални удари – силни и лъкатушещи (пласирани). Правилата на играта позволяват избор на място за изпълнение – зад цялата крайна линия и на различно разстояние от нея. От друга страна, всеки състезател проявява определени предпочитания и нагласи за вариативност при тези си два избора – вид начален удар и място за изпълнението му. Тези реалности трябва да се познават и управляват от треньора.

foto:fivb.com

2. Доколко да вложа риск в изпълнението и доколко сигурност? В съвременния волейбол рискът стана важна характеристика на играта и е въпрос на треньорска философия, доколко и кога той трябва да бъде толериран или ограничаван. Без да се намесваме в горната философия, редно е да отбележим някои ситуации, при които има основание рискът да бъде занижен:

– когато предният състезател е загубил начален удар;

– след дълго и трудно спечелено разиграване;

– след почивка на противника;

– след като при предишното въртене същият състезател е загубил начален удар.

3. Къде да насочи началния удар? Възможни са най-различни съображения:

– да го насочи в определена зона на противниковото поле, откъдето противникът по-предсказуемо ще организира по-нататъшната си атака;

– да го насочи в състезател, за който се знае, че по-лошо посреща;

– да го насочи постоянно във важен за противника състезател (обикновено, това е тактика на няколко състезатели от отбора) – целта е този състезател да бъде натоварван психически с надежда да разбалансира цялостната си игра;

– да го насочи в посрещач от първа линия и то така, че да наруши обичайния му разбег на засилване за забиване;

– да го насочи в разбега на засилване на централния нападател – с цел той да бъде затруднен и евентуално изваден от изборите на разпределителя;

foto:fivb.com

– да изпълни къс начален удар пред посрещача от втора линия с цел той да бъде затруднен  за участие в комбинацията „пайп” и вероятно изваден от изборите на разпределителя;

– да го насочи близо до страничната линия в зоните 1 и 2, с намерение посрещането да идва така при разпределителя, че да затруднява неговата визия за противниковата блокада;

– да го насочи в нововлязъл в игра състезател – често такъв е под голямо психическо напрежение;

– да го насочи в състезател допуснал грешки в посрещане – често това е причина за нараснало психическо напрежение у този състезател;

– да редува дълги и къси начални удари – това създава неопределеност и притеснение у противника;

– да го изпълни между двама от посрещачите;

– да го изпълни остро в посрещач, за който има очакване, че ще тръгне да покрива свой съотборник.

foto:fivb.com

4. При изпълнение на силен начален удар какъв контакт с топката да избере? Възможни са:

– удар, който да придаде предно въртеливо движение на топката за попадение в дълбочина или за скъсено такова;

– удар, който да придаде странично въртеливо движение на топката – надясно или наляво.

5. Доколко бързо или не състезателят да подходи за изпълнение на начален удар и доколко бързо или не след съдийския сигнал (и в рамките на разрешените 8 сек.) да го изпълни?

Сервисът е важно средство за повлияване на ритъма на мача. Правилата на играта не уточняват доколко бързо сервиращият трябва да се подготви за изпълнение на начален удар. Това може да бъде и по-бързо и по-бавно. Има основания за по-бързи действия на сервиращия ако:

– отборът му прави няколко последователни точки;

– противникът показва знаци на объркване и притеснение.

Забавяне е оправдано при обратни ситуации.