доц.Стефан Димитров

    Волейболът е колективен спорт – и като такъв – репрезентира в умален вид глобалните три фактора, въздействащи върху човешкото развитие:

    > собствени сили ;

    > когато човек е в причинна зависимост с друг човек  ;

    > когато  хората си въздействат един на друг в рамките на някаква система.

    Системата е ключово понятие в тактиката на играта. В учебниците са очертани и логически обосновани различни  системи на игра в нападение и защита, които опримеряват поведението на състезателите в пространството  – това,което е най-обозримо и най-лесно усвоимо за потребностите на  мисловните игра. Безспорно такова офигуряване е необходимо, но то не бива да бъде издигано до ниво на догматитизъм, защото в такъв случай нарушава хармонията на трите фактора. По своята интуитивно-мисловна същност нападението и защитата са диаметрално различни.  При първото става дума за внасяне на ентропия (неопределеност) у противника, а при второто – за отнемане на такава . И в двата случая за успеха е необходимо моделиране не само на пространствени, но и на времеви параметри. Ако по отношение на пространствените треньорът може да създава методически издържани условия, то по отношение на времевите параметри нещата са по-сложни.

photo:cev.eu

      При първична атака тези разсъждения биха могли да се конкретизира така:

Всеки от нападателите с възможност да бъде избран да реализира атаката, ритмизира себе си така, че в определен момент и на определено място да вложи оптималното ( за природата си ) съчетание на своите кондиционни, координационни и технико-тактически потенциали. В това време на ритмизиране той ползва някои ориентири:

      – началният удар на противника;

      – посрещането на своя отбор;

      – действията на разпределителя, преди контакта с топката ;

      – подадената от разпределителя топка ;

      – разположението на противниковите блокада и защита.

photo:cev.eu

Ако на противниковите блок и защита не може да се влияе ( но би трябвало да се предвиждат), то всички други ориентири са обект на отработване така, че по най-добър начин да съучастват в правилното ритмизиране на завършващите атаките състезатели, а върху кого ще бъде избора , решава разпределителят.

photo:cev.eu

Параболата на посрещната топка е много важна за ритмизиране на следващите звена във веригата- разпределител, нападатели.

Тенденциите в съвременния волейбол показват, че разпределителят все повече извършва второто подаване след отскок. Една от причините за това е наложилия се силен начален удар и невъзможността и неразумността посрещането му да се заостря. Друга причина е свързана с ориентиращата роля на разпределителските действия преди контакта с топката – за ритмизиране на нападателите.

photo:cev.eu

Именно по тези съображения такова поведение на разпределителя би трябвало да се взисква и стандартизира. Ритмично сработване с другия изисква тренировъчна работа, време за своеобразно “ одялване на грубостта“.