Николай Иванов e роден на 14 юни 1972 г. Висок е 192 см и тежи 93 кг. 13 години е основен разпределител на националния отбор, като има 7 европейски, три световни първенства и една олимпиада и над 250 мача. Кариерата си започва в ЦСКА, след това играе в “Катания”, “Арчелик” (Турция), “Нефтяник” (Русия), “Ястжибски Вигел” (Полша) и “Халкбанк” (Турция). През 2009 г. се завръща в ЦСКА, където играе до 2012 г.

– Очакваше ли такава еуфория около европейското първенство?

– Очаквах голям интерес, но такова нещо, което се получи, не очаквах. Аз отдавна не съм на игрището, но като вървя по улиците, ме срещат хора и ми споделят, че никога не са гледали спорт по телевизията, не са се интересували, но от тези прояви на нашите момчета са започнали. И са останали с много положителни емоции. И им харесва цялото това нещо, което се е случило.

– Значи започваш да се чувстваш като футболист.

– Не. Далеч съм от тази мисъл. Сравненията не са уместни. Разликата между волейбола и футбола е прекалено голяма. Винаги първото нещо което се говори и пише, е футболът. Напълно разбираемо е. Аз бих ги разграничил нещата. Футболът вече не е спорт. Той е бизнес, политика, но не и чист спорт. Има много интереси. Много хора използват футбола за свои цели. Другите спортове не могат да генерарат такава популярност.

– Но сега новините не започват с футбол, а с волейбол.

– Това е моментно. И е радващо за нашия спорт. Дано продължи така. Дано да успеем да акумулираме тази положителна енергия, която се създаде около това европейско. И да раздвижим нещата в добра посока за волейбола. И дано породи интерес у хората с възможности да разберат, че волейболът е един хубав и интересен спорт и си заслужава да се инвестира в него. Защото практиката показва, че сезонът за националните отбори е четири месеца. А клубнитге шампионати са осем месеца. Това означава, че имаш два пъти повече възможност да рекламираш своите продукти, два пъти повече възможност да покажеш това, което правиш. И ми се иска да трансформираме тази емоция, за да помогнем на волейбола като цяло.

– С какво успяваме до момента на това европейско?

– Успяваме в това, че момчетата са в добра физическа кондиция. Въпреки постоянно съпътсващите ги здравословни проблеми. Ако само изброим състезателите, които по една или друга причина не са в състояние да играят, ще имаме още един отбор. И Цецо Соколов, и Тодор Скримов, и Боян Йорданов, и Андрей Жеков и дори Теди, който се контузи по време на европейското. Ники Николов също има проблеми. И тези, които играят, показват невероятна физическа форма, която им помага.

Отделно стоим много добре в тактически план, което се показа много добре във втория мач срещу Германия. Ние съумяхме да подходим по-сериозно към нещата и да променим някои неща от първия мач, за да не бъдем лесна плячка за противника. Германците подходиха по същия начин и това им струваше мача. Това са двата фактора, които водят отбора напред. И не трябва да се подценява цялостната атмосфера. Една такава публика дава допълнителен стимул и енергия те да се раздават докрай на терена.

– Колко обаждания за билети имаш?

– Не знам. От победата над Германия постоянно търся къде да си зареждам телефона. Не е спрял да звъни. Всички искат да са съпричастни. И аз на всички казвам, че ще видя какво мога да направя, но не обещавам. Защото еуфорията е голяма. Това е хубаво. Дано не е мимолетно желание от много хора просто да видят този миг. Силно се надявам тези хубави прояви да са запалили трайно искрата към волейбола. И тези хора да посещават и мачове, които не са с такава стойност. Ние, българите така сме свикнали. Чакаме, чакаме, и когато се случат нещата, дай всички да ходим да ги видим или пък някои хора с костюми да се снимат с тях. Не трябва да бъде така. Когато се подкрепя един отбор, той трябва да се подкрепя от самото начало до края. Независимо от резултата.

– Виждаш ли повече деца в залите?

– Да. И това много ме радва. Защото тези хиляди деца, които са в училищните отбори, по клубовете или школите са бъдещите ни звезди. Ако искат да се развиват в тази посока.

– Колко пъти вдигаш топката по време на мач пред телевизора?

– Навремето доста. По време на състезателната ми кариера всяка втора топка минаваше през моите ръце. Не съм правил точна статистика. А сега по същия начин преживявам нещата. Защото не мога да стоя безучастно и без емоции. Опитвам се да гледам под друг ъгъл. С по-широко отворени очи. Стремя се да гледам какво става около игрището, около пейката, на съдийската маса. Това са дребни нюанси, които съм пропускал.

– В момента с какво се занимаваш?

– Реализирах една моя идея, която отдавна зрееше в главата ми.
Създадох един сайт, който се казва volleycomment.bg. Той е ориентиран към по-професионална аудитория. Не е чисто информационен. По-задълбочени коментари, анализи. Силно се надявам да стане една трибуна за обмен на мнения на хората, които са във волейбола. Защото смятам, че е крайно време, ние, които сме вътре в този спорт, да се обединим и да споделяме. Защото при нас изоставаме в спортно-тренировъчната част. И веднага давам един пример. В Полша работих с двама различни италиански треньори. В основата си подготовката, воденето на тренировките, нямаше никакви разлика. 1-2%. Разликата е в чисто човешките качества и как се работи със състезателите. Контрапунктът е тук. В България отиваш от един в друг клуб и треньорът му показва съвсем други неща. Или при младите. Когато влизат при мъжете, те изпадат в недоумение. Защото трябва да знае някои неща, а той не ги знае. Заради това искам да се породи някаква дискусия. За да тръгнем по прав път. Защото техническите умения вдигат качеството на играта и удължават спортната кариера. Това е организъм, който има своето изхабяване. Едно е да си на 20, друго е да си на 38 като Владо Николов. Той ако няма умения, за нещо ще бъде още по-трудно, защото по-бързо се изморява. И зариди това трябва да вдигнем нивото си. Да бъдем тактически грамотни.

– Как го правим с 3 милиона лева срещу над 100 милиона евро в Полша и Италия?

– На магия. Това в кръга на шегата. Просто сме талантливи за волейбол. При цялата тази немотия, която ни е налегнала като държава, спортът не може да има претенции. Доста по-значими сфери не функционират както трябва. Все пак федерацията полага невероятни усилия да задържи стандарта. Българските волейболисти се котират в чужбина от много млада възраст. И отиват в добри отбори, където се доразвиват. Признавам, че нашият шампионат не е с голяма стойност и се получава дисбаланс. Обикновено трябва да имаш много силен шампионат, много хубава структура, за да вървят нещата. При нас е обратното. И това излизане много ни помага. Те се научават на правилния начин на работа. И най-голямата заслуга на федерацията е, че тя съумява в този период, в който е националният отбор, да запази тези високи стандарти за подготовка. Повярвайте, в националния отбор условията са много добри. Не се отличават много от условията при другите. Разликата е на клубно равнище. При нас липсата на финансиране и обединеност, пречи да се развие още повече организма, наречен волейбол.

Автор на статията: Георги Банов 24Часа.бг