Отнема около три до четири месеца, за да може всичко да започне да функционира правилно – твърди българският посрещач, когато Сточния Шчечин ще покаже пълния си потенциал. Той също така говори за ролята на Радостин Стойчев в отбора и в спортната си кариера и дали известният българин ще вземе треньорското място от Михаел Гогол.

 В миналото ми казвахте много пъти, че бихте искали да играете в PlusLiga, но  никога не сте получавали оферта. В крайна сметка тя се получи .

Това се случи благодарение на Лукаш Жигадло , който първи се свързва със Сточня Шчечин. Ние сме много добри приятели, обади ми се и ме попита дали се интересувам от новия проект, създаден там. Казах, разбира се, бавно бавно , започнах да говоря с клуба стъпка по стъпка. Изграден е много добър екип, но имаме нужда от време, за да стигнем там. Всъщност, само две седмици работим в комплект и не е достатъчно да покажем пълнотата на потенциала и силата си. Със сигурност ще представим и много добър волейбол.

снимка: magdalena kowolik

Както споменахте, в Шчечин бе създаден нов проект. Новото винаги включва риск. Не сте ли имали съмнения?

Честно казано, не. Това е нова идея, нов екип, но повечето хора, които  се занимават с него, зная от години, знаех с кого ще работя и какво да очаквам. Трябва да ви кажа, че от първия си ден в Шчечин се чувствах много удобно там. Сега трябва само да спечелим колкото е възможно повече, за да изградим доверието си като отбор.

След няколко години почивка отново работите с приятеля си Радостин Стойчев?

Да, след тригодишна почивка изграждаме отново нещо, надявам се, че ще е толкова ефективно, колкото и в Тренто. Не крия, че и това също ме убеди да подпиша договор със Сточня Шчечин, защото Радо знае как да организира работата в клуба и е професионалист по всякакъв начин. Струва ми се, че ролята на спортен директор е предизвикателство за него и имам впечатлението, че той е доволен от тази нова функция. Въпреки че все още “се оплаква”, че има много по-малко работа, отколкото да бъде като треньор.

снимка:Magdalena Kowolik

Той наистина ли е щастлив? По мое мнение този човек е създаден да работи като треньор и имам впечатлението, че му липсва много. В Jastrzębie-Zdrój видях, че по време на загряването той е привлечен към “треньорските” задължения.

Някога чух едно забавно изказване  за Стойчев от един българин. Каза, че ако избухне война, би искал Радо да бъде генерал в неговата армия, така че може би има нещо в него. Но той също е човек, който напълно изпълнява всички свои задължения перфектно. Ще видим как ще бъде, защото сега всичко бавно се движи към добро.

Признавам, че не съм обърнал внимание дали е бил по някакъв начин активен по време на загряването, или дава указания на момчетата. Разбира се, получавам много съвети от него, но това е само защото, както вече споменахме, ние сме  приятели от много години и никой не знае моето тяло по-добре, от него. По време на загряването често го гледам, за да се убедя, че правя всичко правилно.

снимка:Magdalena Kowolik

Дали Радостин Стойчев няма да иска да поеме функциите на Михал Гогол?

Определено няма такъв план, но това, което ще се случи в бъдеще, не знам. Понастоящем планът е да дава  съвети и да помага на Михал Гогол, ако е необходимо, и най-вече да се грижи за развитието и бъдещето на клуба.

 По повод , Михал  Миешко Гогол, работил ли си с треньор, който е по-млад от теб? Какви са впечатленията ти?

Изненадан съм, защото има много познания за волейбола и разговорът с него е удоволствие. Той добре познава работата си,  подготвя ни много добре за мачове и вършим наистина добра работа по време на обучението. Но както казах, е твърде рано да се каже за бъдещето на отбора, и какво ще се случи в Плюс Лигата. От моя опит, отнемат три или четири месеца, за да може всичко да работи правилно. След това обикновено играчите започват да се разбират добре, комуникацията на терена се стабилизира. Така че мисля, че около нова година трябва да знаем,  на какво може да бъде способен този нов екип.

Друг известен човек в отбора е Николай Пенчев. Мислех, че след като  напуснахте българския национален отбор, той ще се установи в  основния състав за много години напред, но засега не може да потвърди потенциала си. Защо?

Мисля,  малко по-различно. Когато се отказах от националния отбор, имаше няколко играчи на посрещане, които играеха ротационно. През последните няколко години имахме много промени на тази позиция. За отбора това беше добре, защото такова разделение на задачите и отговорностите премахна натиска върху отделните играчи. Въпреки, че това не беше много полезно за отделните състезатели, тъй като беше трудно да се постигне стабилност. Да  кажа истината, аз съм твърде далеч от отбора, за да кажа дали това е резултат от такава обща визия за националния отбор или просто от необходимостта за момента. Единственото, което мога да кажа, е, че всички тези ротации имат своите плюсове и минуси.

снимка: magdalena kowolik

Не говорихте ли по темата   българския национален отбор  ?

Не, не повдигнахме тази тема. Това са, на първо място, решенията на треньорите в резултат на тяхната идея за отбора. За да бъда честен, ние първо обсъждаме темите за нашият настоящ клуб и това е . Както и да е, тук е същото – все още не е известно каква ще бъде съдбата ни ,и как всеки играч ще бъде използван през сезона. Времето ще разбере.

Знам, че не обичате да говорите за българския национален отбор, но съм убедена, че неговата  съдба е на сърцето ви. Защо се влошава? Как бихте обобщили  световното първенство ?

Опитах се да следя последните събития, но не винаги успявах, защото по време на световното първенство тренирах в Шчечин. Трудно е да се оцени ясно какво се е случило през  изминалото лято, дори и само заради многото контузии,  сполетели националния отбор. Най-сериозна загуба бе липсата на Цветан Соколов , един от лидерите на отбора. Ако  се изгуби играч на ключова позиция, тогава в екип като нашия е трудно да  се постигне баланс. Имаше опити да се компенсират тези загуби, но те не бяха успешни, заради последващи контузии . Следователно, не беше лесно да се постигне известна плавност  в играта и преди всичко да се намери надежден играч на ситуационни топки. В резултат на това не беше най-добрият турнир за нас. Аз не знам много за отношенията в отбора, но гледайки отвън, и като се вземат предвид всички тези изпитания и кадрови проблеми , струва ми се , че е трудно да се очаква по-добър резултат.

От хора, свързани с българския волейбол, наскоро чух, че сред младите волейболисти няма култ към упорита работа, че те не се интересуват много от игра в националния отбор, защото се  изискват много жертви и не носят никаква полза. Какво е вашето мнение?

Както споменах, аз не съм чак толкова дълбоко запознат с  настоящите реалности в българския волейбол и не знам дали това е така, но ми се струва, че по-скоро не. По мое мнение положението в българските клубове,(там най- вече играят млади състезатели), не е толкова финансово изгодно, особено в сравнение с това, колко можете да получите за игра в националния отбор – на първо място. На второ място, представянето на националния трибагреник е свързано с престиж, с възможност за представяне в чужбина, изправени пред най-добрите играчи и отбори по света. Това, според мен, е достатъчно мотивация младите играчи  да играят в националния отбор.

снимка:Magdalena Kowolik

 Ако си спомням правилно, заедно с Радостин Стойчев планирахте да започнете младежко волейболно училище в София? То работи ли?

Да, започнахме  преди две години. Училището се развива доста добре, обучаваме деца от 10 до 16 години и вече сме на няколко възрастови групи. След около месец нашите  възпитаници  ще вземат участие в турнира за младежки групи, който ще бъде добър тест за дейностите на детската школа. През лятото организираме спортни лагери, в които активно участвам. Тъй като все още практикувам волейбол, мога само да бъда активен по този въпрос през лятото. Разбира се, когато имам възможност да бъда в София, наблюдавам случващото се  в училището и се опитвам да дам нещо от себе си по всякакъв възможен начин. Мога да кажа, че имаме  в България, талантлива младеж, но няма толкова таланти, колкото бихме искали. Най-важното е, че хората, които идват в детската школа, играят волейбол.

Ilona Kobus Plusliga.pl