Интервю за Арена Волейбол по БНТ 3

За пореден път ли се строява батальона във волейбола?

Трудно е да се каже на този етап, но връщайки лентата назад след тези събития които се случиха в последните две седмици, се оказва, че средно на седем години в българския волейбол има такива турболенции. Какво има предвид, през 2005 година имаше стълпотворение пред НДК, пак разправии, караници, високите момчета искаха волейбола да се развива по един начин, други хора казаха, че не може. След  това за една част от хората във волейбола летоброенето в нашия спорт започна от 2006 година, което мисля, че не е така. След седем години, през 2012 година, едни прояви в новата „Арена Армеец“, доведоха до нови сътресения, които мисля, че още има отзвук от тях. Сега през 2019 година отново сме свидетели на битка, от едната страна да се запази статуквото, от другата страна да се търси промяната, която е наложаща.

снимка:volleycomment.bg

Защо се случват тези периодично повтарящи се събития?

Смятам, че тези хора, които управляват волейбола не си вземат бележки от грешките които са допуснали, и от възможностите които са имали да поправят нещо към по-добро, а са продължавали по един път, който ги устройва.

От едната страна, време е за промяна, време е да спрем пропадането на българския волейбол, от другата страна казват, че всичко върви по мед и масло и няма нужда от промени. Къде е границата между двете позиции и каква е реалността в момента?

Явно няма граница, това е една извадка от цялото ни общество. Така както е в политиката, едните са в опозиция и искат промени, другите които са във властта казват, че нещата се случват и всичко върви по мед и масло. Има неща, които и във факти и в ситуации и в действия показват, че наистина не е това което трябва да бъде.

Защо се стига до такава ситуация глобално в българският спорт, не само във волейбола, и във футбола има сътресения. На какво се дължи това, на някаква глобална голяма грешка или на по-дребни натрупващи се с времето?

Първата голяма и глобална грешка е, че в това време в което живеем, спорта не е държавна политика. През годините, след като държавата сне протекциите върху целия български спорт, определени хора започнаха да се оправят сами. Изгуби се като цяло, цялата методология, цялата система на управление, цялата система на подготовка на кадри, на състезатели. Лека по лека, това се показва и на резултатите които се постигат на големи първенства. На олимпийски игри виждате, че със всяка изминала олимпиада положението става по-трагично. На световни и европейски първенства също, и съвсем нормално се стига до такива ситуации, където една група от хора овластена се мисли за недосегаема. Не гледа да развива отделния спорт, а гледа да се възползва от моментната ситуация. Работи се без визия, без стратегия и може би за това се случват такива неща в отделните спортове в България. Защото вече спорта не е държавна политика, където нещата са били контролирани,напътствани и обезпечени най-вече за да се постига някакъв резултат. В момента спорта го кара на една инерция, ту-там някои спортисти, които са останали от старото време и с много малък ентусиазъм от отделните спортове, които все още вкарват децата в залите. Не е тайна, че пред съвременното младо поколение има много предизвикателства и последното нещо, което им  се иска е да ходят да се потят някъде. Да играят в студени зали, студени басейни, кални игрища. За това общо взето, картината в нашия спорт е на това ниво.

снимка:volleycomment

Има ли рецепта за оправяне?

Има рецепта. Kолкото и да не ни се иска, трябва да има някакъв рестарт. Трябва нещата да се положат на по- друга основа, какво имам предвид- не трябва да откриваме топлата вода. Специално във волейбола от четири години насaм, от както създадох сайта VolleyComment повтарям, че спорта трябва да се постави на тази основа на която е бил. Имам предвид, че във волейбола не успяхме за тези години да се продължи, или по-скоро да се надгради тази единна система на подготовка  и обучение на млади волейболисти. Ето това, БфВ не успя да направи след като имаше толкова възможности. Не е тайна, че такава програма е съществувала, тя е функционирала до 1989 година. Тази програма е давала много добри резултати. В нея, първо се започва със селекция, след това се започва с обучение и след това поетапно развитие, докато се стигне до националния отбор. Националния отбор е само витрината. Сега всички са се вторачили в националния отбор, защо не се случват нещата. Няма как да се случат нещата в националния отбор, след като при децата и подрастващите нещата не са на здрава стабилна основа.

Младите постигат успехи, има ли такава зависимост, че и за в бъдеще  ще постигат успех, ще имат подобаващо развитие и ще бъдат гръбнака на българския волейбол?

Не няма такава зависимост, това мога да го потвърда и с пример, че един резултат не води след себе си същото развитие. България бе домакин на европейско първенство за девойки в две последователни години, една и съща гарнитура, девойки до 16 г. Общо взето на 85-90% отборите бяха същите, разликата в тези отбори за 8-9 месеца, беше очевадна. Ние стигнахме отново до медалите, но това беше стечение на обстоятелства. Не е стечение на това, че отбора се е развил. Там  е голямата заблуда. Що се отнася до момчетата, там има поколение. Във волейбола продължават да се раждат таланти при тези условия, които имаме. Те се раждат не на базата на това, че са положени усилия за тях, а просто на базата, че са талантливи и  са успяли да развият своя потенциал. Сигурен съм, че ако тръгнем с вас по залите в българия сега, във всяка втора зала ще трябва да стоим с якета и шапки. Точно това отблъсква младите хора да се занимават със спорт, лошите условия.

снимка:volleycomment

Със сигурност през последните години не са построени нови зали, в които да се практикува спорт. Това не отблъсква ли младите?

Бих разделил въпроса ви на две, първо нови зали се строят, това е видно и ясно. Това е политика на ММС, която адмирирам, трябва да се започне от някъде. Лично бих отправил апел към министерството, или по-точно към този сектор, който е насочен към инфраструктората. Трябва да се правят спортни съоръжения, които да се ползват целодневно и целогодишно, точно от подрастващите, където има такава крещяща нужда, най-вече в София. Още повече в София, защото виждате, толкова много хора се събраха на едно място. Толкова млади семейства от провинцията идват в София, по една или друга причина. Вижда се, че децата които искат да се занимават със спорт, няма къде. Тези големи представителни зали трябва да ги има, това е о.к., но въпросът е, че за  ежедневна работа трябва да се направят функционални спортни съоръжения, за да може да се тръгне от някъде.

Не е ли стряскащо това, че едва ли не да се започне от нулата за да се стигне до едно високо ниво?

Не бих казал, че трябва да се почва от нула. Не можем да кажем, че всичко е било лошо, не може една система да бъде само лоша. Този филм сме го гледали преди 20-30 години, как всичко отива по дяволите. Въпросът е такъв, че трябва да се направи една визия, стратегия, една планираност, която след време наистина да даде резултат. Защото в момента се наблюдава точно това, плод на емоции. Тръгваме да правим нещо, тръгва една година след това спира, хващам се за веднага за един уникален проект „Скаут лига“. Уникален проект във волейбола. Първата година всички се ослушваха какво става, защо само 5-6 отбора, защо другите не ги включват. Втората година, цяла България беше луднала по нашия спорт. В цяла България децата искаха да участват в тази скаут лига. Един уникален проект, който можеше да продължи да функцинира. Имаше подкрепа на хора като Александър Александров от корпорация „Развитие“, застанал зад този проект и искаше да го развива. В един момент всичко приключи, неясно защо. Следващ момент, назначаване на треньори за по 2-3 месеца. Махането им по средата на един цикъл. Това са дребни неща,които се трупат, да ескалират, и за това се свидетели на такива сътресения.

снимка:cev.lu

Иска ми се да обърнем внимание и на националните отбори, олимпийските квалификации през януари, мисия възможна ли са?

Мисия възможна винаги съществува, защото всеки един мач започва от 0-0. Много е важно в какво състояние ще се съберат състезателите. Трябва да отбележим един факт, за голямо съжаление нашите състезатели с едно –две изключения, не играят в топ отбори и топ първенства. Това неминуемо се отразява на тяхното спортно-техническо ниво. Когато трябва да се събереш за много кратък период и да дадеш резултат е едно, друго е когато имаш време за подготовка, месец, два, да се изгради една добра спортна форма, която да даде резултат. От тази гледна точка, съм песимистично настроен. Трябва да признаем, че нашите момчета изпуснаха уникален шанс. Може би до ден днешен, всеки един който е участвал в тези мачове се стряска на сън и съжалява, че не успяха да приключат нещата още във Варна. Сега ситуацията е твърде сложна, защото това са 8 отбора за едно място. Практически ние ще наблюдаваме още едно европейско първенство, което ще бъде в рамките на три месеца.

снимка:fivb.com

Годината за българския волейбол само една точка ли е, и при мъжете и при жените, Само една точка ли е проблема и объркващото звено, или има нещо друго, по генерално?

Вижте тази точка щеше да замаскира проблемите които съществуват. Отборът щеше да отиде на олимпиада, всички щаха да бъдат доволни, хората щяха да се радват на тези момчета както са ги радвали и преди. Волейболът има своята аудитория, радва се на добра посещаемост и  интерес от страна на хората. За момичетата по същия начин, но това щеше да отложи във времето тези наболели проблеми. Малки дребни проблемчета, които се учудвам, как през годините не си взеха бележка от нещата които са се случили в миналото, да не ги повтарят. В крайна сметка ако правим едно и също, не можем да очакваме различен резултат.

Накрая да завършим по позитивен начин…

Позитивното ще е да видим новия въздух. Да видим новото течение, защото този филм го гледаме от 20 години. Не можем да отречем, че ръководството в лицето на Данчо Лазаров е направило доста за българския волейбол. Изкара го на международната сжена, със сериозно лоби през годините, за да може да подсигури такива домакинства. Имахме възможност да бъдем домакини на еврпейско пътвенство, на световно първенство. Жалко, че не съумяхме да оползотворим тази енергия която имаше в хората.  През 2015 година имах възможност да анализирам европейското първенство, и извинявайте деня започваше с волейбол, централните новини започваха с волейбол. Ние по никакъв начин не капитализирахме това внимание от обществото, като публика, като финансов интерес от страна на хора, които искат да инвестират в този спорт, което е жалко.

Ръководните фактори ли са виновни за некапиталииране на този потенциал?

Всики са винивни, но ръководните кадри задават тона.

Какво да си пожелаем на финала?

Да си пожелаем нещата да се развият по добър начин. Защото зад витрината, нещата не са много лицеприятни.