Здравей, Емилия благодаря ти, че се съгласи да говориш за volleycomment.bg

Вече повече от два месеца си в Япония, как се чувстваш, как те приеха в отбора?

Чувствам се добре, момичетата ме приеха много добре.

Свикна ли с начина на живот, караш ли кола, както знаем в Япония движението е обратно?

Имам доста голям апартамент близо до залата, на 5 минути разстояние. Дадоха ми колело, не карам кола, защото нямам абсолютно никаква нужда, на пет минути съм пеша до залата с колелото съм за 2 минути. Всъщност като попитах ми казаха, че нямам право да карам кола дори и да искам, защото трябва да се изкара някакъв лиценз, специални документи и курсове, за да ми разрешат да шофирам в Япония. Тук законите са много строги и стриктно ги изпълняват.

снимка :личен архив

Разкажи как функционира системата в Япония, каква е тяхната философия за играта на какво се набляга – техника, физика, тактика?

Като цяло се набляга на всичко, защото всеки един ден имаме различни типове тренировки, да кажем в понеделник се прави начален удар и тренировка във фитнеса. Във вторник се почива, което е много странно. Сряда се прави фитнес сутринта на две смени и след това се прави блок, след обяд също блокада и имаме видео, като цяло всичко е много по-различно отколкото при нас.

По колко часа на ден тренирате и как протичат заниманията?

Първо се тренира от сутрин до вечер, не искам да звучи грубо, но излизам в 8 сутринта и се прибирам в 7 вечерта, като имаме  почивка между 1:30 – 2:00 часа ако нямаме  видео. За да се изкъпя, да обядвам и  да почина малко между тренировките. Като цяло в моя отбор се набляга страшно много на физиката, защото имаме три пъти седмично фитнес, на техниката също. Имаме отделни тренировки за защита, за блок, за сервис, за атака. На тактиката също  се набляга, защото имаме тежки срещи, които продължават по два часа и повече.

снимка: личен архив

По каква система се провежда японският шампионат?

Провежда се по следния начин:  има осем отбора,  играем по три мача срещу всеки отбор, вече изиграхме първата част. Миналият уикенд започнахме втората част, реално имаме седем мача със седем различни отбора. Това продължава до 29 януари, след това се почива две седмици и се започва нов етап. Първите шест отбора играят всеки срещу всеки, първият отбор се класира директно на финал, вторият и третият играят полуфинал, два мача, от които най -добрият отива на финал и на финала също се играят два мача.

Каква е разликата между европейския и азиатския волейбол според теб?

Разликата със сигурност е в бързината, защото това, на което сме свикнали и това, което са ни учили и това, което сме играли в Европа е съвсем различно. Там има по-високи топки, играе се по-спокойно, тук има много разигравания, които са доста изморителни, защото има много добра защита от двете страни.  Топката постоянно лети и ако не го тренираш това, не знаеш какво се случва, както беше и с мен в началото. Всичко ми беше тотален хаос, но малко по малко успявам да навлизам в техния волейбол.

Лятото с националния отбор приключи успешно, отборът се класира за Европейско първенство през 2017г., новият сезон се очертава напрегнат, световна квалификация, Гранд При, европейско, какви са твоите очаквания?

Очаква се напрегнато лято. Имаме доста важни състезания, като започнем от световната квалификация, за която надявам се да имаме достатъчно време да се подготвим, след като се приберем от чужбина, защото все пак важно е за нас да отидем на световно първенство. Хубаво е, че се класирахме на европейското първенство, но важно е какво ще направим на самото първенство. Видях срещу какви отбори ще играем и е напълно възможно да продължим напред, трябва да го направим според мен. Надявам се следващото лято да се съберем в пълен състав, контузените да се възстановят и  с най-доброто, което имаме и да покажем това, на което сме способни. Все пак всички сме по-големи, имаме малко повече опит и се надявам нещата да се получат.

снимка: личен архив

Старши треньорът Иван Сеферинов настоява за равен старт с мъжкия национален отбор, твоето мнение по този въпрос, чувствате ли се пренебрегнати  за сметка на мъжете, като условия за подготовка, отношение, внимание?

Аз присъствах на пресконференцията, когато го заяви за първи път, малко бях изненадана, че така остро го каза, но всъщност е прав.  Аз лично през годините не съм чувствала напрежение от страна на федерацията към националния отбор, например имаме такива и такива цели, ако не ги изпълните лошо. Като цяло са ни оставяли и са се надявали да направим най-доброто. Но мисля, че относно внимание, като условия за подготовка и най-елементарното, като заплащане трябва да има и за женския национален отбор. Защото има момичета, които не играят в чужбин  ,играят в България и са цяло лято на собствени разноски, според мен е малко прекалено. За пет месеца, в които ние тренираме усърдно всяка една от нас, всички момичета дори и тези от разширения състав, нямат време да си починат, нямат време да си видят семействата, приятелите. Всичко това води до едно напрежение, като няма достатъчно внимание от страна на федерацията, като няма условия за подготовка, като няма заплащане, след като ги няма тези неща, нормално е и мотивацията да се изгуби понякога. Надявам се, след това което Иван Сеферинов каза, наистина някой да обърне внимание на неговите думи и на това, което всъщност се случва. Защото имаме страхотен отбор, имаме страхотни качества, но досега не сме успявали. Надявам се нещо да се промени, за да може най-накрая да имаме успехи с българския женски национален отбор.

снимка : личен архив

Какво не достига на женския национален отбор в последно време, за да реализира потенциала, който има?

Не знам какво трябва да се промени и какво трябва да се случи, но съм убедена, че всяка от нас дава максимума от себе си. Може би преди сме имали някакви различия, защото сме били по-малки, по-неопитни, но сега мисля,че всяка една знае какво трябва да прави. Крайно време е вече, както сме си говорили с другите момичета, просто е жалко, защото всяка една от нас играе на високо ниво, а в националния отбор нямаме абсолютно никакви резултати. Искаме и ние да излезем с високо вдигнати глави, с имената на гърбовете си, със знамето на гърдите да играем, да спечелим нещо. Със сигурност поне половината от всички момичета мислят като мен.

 Остава ли ти свободно време и какви са твоите интереси извън волейбола?

Честно казано почти никакво свободно време не ми остава. През свободното време, когато го имам, чета книги, гледам сериали, колкото и смешно да звучи – готвя. Разхождам се, когато имам възможност.  Доколкото успях да опозная Токио, но времето започва да става студено даже преди дни заваля и сняг. Малкото свободно време, което ми остава го прекарвам по този начин.