Суперлига на Италия -1/2 финал
Полуфиналите в Италия започнаха и се сбъднаха моите очаквания от предния материал за оспорвани срещи.
Италиански волейбол през погледа на Атанас Карачански, администратор на фейсбук групата „Фенове на италианското волейболно първенство“
Преди тези двубои, в средата на седмицата за италианските тимове имаше мачове в европейските клубни турнири, като Милано спечелиха Купата на Претендентите, след повторен успех с 3:2 над Зираатбанк, този път и на турска територия ( пореден силен мач за нашия Мартин Атанасов, като любопитен факт е, че Милано искаха да подпишат с родния ни национал преди началото на сезона) ; Тренто спечелиха драматично срещу Перуджа полуфинала в Шампионската Лига, след като трентинци победиха чисто в първия мач, те се нуждаеха от само два гейма за да се класират на финала. В крайна сметка те ги спечелиха, но по-възможно най-трудния начин, след като Перуджа поведоха с 2:0 и се очакваше да вкарат срещата в златен гейм, то тогава Тренто взе следващите два и тайбрекът се оказа протоколен.
След такава драма, те влезнаха в съботния мач срещу Монца, който постави началото на плейофните серии, където вече се играе до 3 победи от 5 мача.
Перуджа спечелиха този двубой:
Както се вижда, победата не дойде никак лесно, а Монца дадоха всичко от себе си и бяга пределно мотивирани, след като достигнаха до това върхово постижение в клубната им история, а именно полуфинална фаза. Отборното представяне на тима на Перуджа, отново бе, както и през целия сезон – над двайсет точки средно за Вилфредо Леон ( 25 в случая, 5 аса и блокада) , а следващият го най-резултатен има два пъти по-малко точки (отново това е Олег Плотницкий – в този мач: 12 точки и само един ас). Себастиан Соле има 10 и общо взето, това се случва в срещите на Перуджа – твърде малко и недостатъчна помощ за Леон. Витал Хейнен не използва Александър Атанасиевич през кампанията, който и ще напусне тима, така че вече в плейофите на това ниво, дори срещу Монца, се виждат проблемите в тима му.
За Монца – Адис Лагумджия и Донован Дзаворнок си поделиха отговорността в атака и двамата имаха по 22 точки. Адис направи своите точки при цели 61 % в атака (20 от 33 ). Монца определено имат своите възможности и трябва да съжаляват, че изпуснаха да вземат победата в този мач, в чийто увереността на Перуджа не бе на нужното ниво, но мисля, че те биха взели победа в серията, като този сблъсък определено не е за подценяване на фона на другия полуфинал. Както Лагумджия, така и Дзаворнок, определено ще бъдат цел на по-именити отбори, като и двамата правят много силен сезон, сравнително млади са и бе спират да се развиват. Често в тимове, като Монца, подобни играчи минават в начална фаза на своята кариера, но и двамата имат бъдеще, но в момента са пределно мотивирани да си свършат работата и да бъдат конкурентни на именит тим, като Перуджа, но както казах, тук има много детайли – реално през целия сезон, Перуджа експериментират на позицията на диагонала, Плотницкий е слабо търсен в атака, а дори не е толкова ефективен и на сервис, Себа Соле играе силно в центъра, а Русо прави доста блокади, докато центровете на Монца – Галаси, Барета и Хоут, са умело заменяеми и може и битката в центъра именно да наклони везните в тази серия, но определено, който и да продължи, няма да бъде в ролята на фаворит срещу Лубе или Тренто. За Перуджа остана само този турнир, а сезонът бе с много повратности, Монца от своя страна са освободени и могат само да спечелят, а на хоризонта вече има други имена и Филипо Ланца играе по-скоро спомагателна роля, но времената се менят, а всеки трябва да бъде готов да се жертва в дадена роля и да бъде от полза на отбора си и се опита да помогне, той да бъде печеливш и успешен. Все пак, Ланца също има какво” да си връща ” на Перуджа, след като бе освободен по-рано от тима, така че тази серия не е за подценяване изобщо!С всеки изминал гейм, тук ставаше по-интересно, като Тренто в крайна сметка заслужено се поздравиха с победата. Решаващият момент бе в четвъртия гейм, когато при 14:11 за Лубе, лидерът на домакините, Османи Хуанторена нарани своя палец и Тренто направи обрат до 14:15. Последва смяна на Османи, който се върна след няколко разигравания, но Рикардо Лукарели показа своята световна класа в този мач, а включването на Дик Коой в този ключов четвърти гейм, на мястото на младия Алесандро Микелето, даде спокойствие в завършващата фаза.
Определено скамейката на Тренто дава повече възможности за промяна, без това да влияе негативно на играта. Тази серия, ще бъде много оспорвана и се надявам да се стигне до пет спиращи дъха срещи. Де Чеко и Леал се бяха върнали за този ключов мач, след като и двамата изкараха Ковид и с играта им, показаха че това не е било проблем за тяхната форма. Въпреки, че Камил Рихлицки не бе използван толкова често, каквато е схемата на Лубе, диагоналът бе най-резултатен за тима. Направи впечатление, че този път Симон бе париран на блокада в някой ситуации, нещо което се случва много рядко, но срещу него вече има и едно страхотно дуо, каквото са Лисинац и Подрасчанин. Дойдоха големите срещи и бразилецът Рикардо Лукарели, изигра мач на такова ниво, на каквото сме свикнали да го гледаме всяко лято с екипа на Бразилия. Този път той изнесе тежестта на атаката, при това със 68% в завършващата фаза и направи 5 аса!
Паралелно с полуфиналите, останалите осем отбора в лигата започнаха да играят в плейофа на 5-то място, който ще даде квота от новия сезон за Купата на претендентите. Играе се всеки срещу всеки, а после ще има Final 4 – абсолютно ненужни между 7 и 9 мача за отборите, като повечето от тях просто ги доиграват и логично не използват максимума си и дават шанс на състезатели, които през сезона са играли рядко.
Разбира се, това не важи за Радостин Стойчев, който неясно защо, продължава да не използва Аспарух Аспарухов и младият ни талант стои на скамейката. Матей Казийски отново бе най-добър при загубата срещу Пиаченца, като това не е новина за никого, но въпреки това, Верона допусната пълен обрат от 0:2. Матей през целия сезон “носи на гърба си” тази скромна от към възможности селекция на Верона и не случайно постоянно е спряган за трансфери в елитните отбори, като Перуджа и Тренто, както и отбор с доста добри финанси в клубната каса , като сегашния им опонент – Пиаченца. Казийски прави страхотни неща, не само в атака,а и има впечатляващи показатели на посрещане – един елемент, който не бе сред най-добрите му през последните няколко години, но този сезон той дори завърши в топ 5 по брой перфектно посрещнати топки. Както знаете, Казийски и Стойчев вървят рамо до рамо и се пише дори, че Перуджа искат в комплект родното дуо, но дори и италианските фенове са против и припомнят, че с ексцентричен президент какъвто е този на Перуджа, може да се стигне до ситуацията на Стойчев със звездите на Модена преди няколко години.Все пак всичко това са слухове, а ми прави впечатление, че родните спортни медии отделят доста внимание на един въпросен колумнист от Италия – Джанлука Пацини, поради неясни за мен причини, при положение че той няма повече и от 10 % процента успеваемост, от това, което следя е давал, като прогноза, а е ставало след това, а според мои източници от Италия, въпросният журналист е четен там най-вече за забавление и малцина местни приемат писанията му за сериозни. В САЩ например, в четирите големи лиги (NBA, NFL, NHL и MLB) си има хора, които наистина знаят от “първа ръка” всички трансфери и често ги споделят в аванс пред останалите, но във волейболния свят определно Пацини не е такъв, а именно обратното. В популярен италиански сайт, именно имаше шега с постоянните заглавия на статии в Италия, спрягащи Матей в различни трансфери всяка седмица и всяко едно заглавие завършваше с въпросителен. На такива неща, аз не отделям време по принцип и не споделям в моята група, а само потвърдени такива от официалните страници на отборите, но си позволих този път тази препратка, а и като цяло занапред освен българското участие в тези плейофи, не смятам да отделям време на нещата в самите срещи, защото такива объркани схеми на игра, са просто несериозни за елитно първенство, като италианската лига.
Самият факт, че Латина трябваше да изпаднат, а след два месеца без официален мач, получиха шанс за изява и те биха категорично, дава препратка на същата ситуация, но през 2016 година, когато Пиаченца (преди да фалират година по – късно) , по подобен начин бяха последно, но после спечелиха място в Европа. Георги Сеганов игра много силно за Латина в този мач.
За Равена, Алекс Грозданов имаше 4 точки, а в този ден, нашият млад национал празнуваше своя 23-рожден ден. Определено не спира да се развива и да оставя много добри впечатления в националния отбор и на клубно равнище, като Алекс е един от най-добрите млади центрове в Европа и ще се радвам да го видя да играе във водещ тим през следващия сезон
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours