Как премина подготовката на Белмекен?

Като цяло мина по най-добрия възможен начин, с изключение на не толкова тежки травми на някои състезатели. Аз лично не бях ходил на Белмекен от 2003 година и с интерес чаках да се качим, за да видя дали самата подготовка, за големи форуми, ще бъде по-сполучлива от предишни години. В чисто физически план аз смятам, че направихме една много добра подготовка. Условията на Белмекен позволяват това. Чакаме европейското първенство и самите мачове, за да видим наистина тази физическа  подготовка, ще отговори ли на това което казвам, защото когато има поредица от мачове и то в такава тежка група, като нашата, където няма да има лесни мачове. За по един час време, със сигурност ще се играят тежки мачове, защото отборите са равностойни. Тогава мога да направя една равносметка до колко е бил полезен Белмекен. С поредица от тежки мачове да се види дали си заслужава такъв тип подготовка.

До къде може да стигне България на това европейско първенство?

До къде? Поне аз как виждам нещата от опита и годините прекарани в националния отбор, много важен е първия мач с Германия. Според мен това ще бъде рубикона за нашия отбор на това първенство, ако съумеем да постигнем една победа, без значение с какъв резултат смятам, че отборът ще тръгне в една възходяща линия и има голяма вероятност да спечелим и групата, което ще отвори големи шансове пред нас за нещо по-голямо европейското, в което силно се надявам. Ако загубим този мач може нещата да се обърнат към пълен крах пред родна публика и ще бъде жалко, защото за повечето от този отбор,  това ще бъде последен голям форум може би. Не се знае кога отново ще имаме такава възможност, голямо първенство да се играе в България.

Всички говорят за първия мач срещу Германия, но не трябва ли да отворим фокуса и да видим какво може да се случи срещу другите отбори в групата Чехия и Холандия?

Холандците също не трябва да бъдат подценявани, бият много силен сервис и в един мач могат да победят всеки един отбор, разполагат с много качествени състезатели. Но пак искам да се върна на мача с Германия, ако победим това може да даде крила на отбора, това е ключов мач за нас.

Кои според теб са фаворитите за спечелване на титлата на това европейско първенство?

За мен лично фаворити са отборите на Франция и Италия без да омаловажавам отбора на Полша, която след световната титла от миналата година и без три от звездите си, продължава да играе на много високо ниво. Аз мислех, че ще изпитват затруднение, но такова нещо не се забелязва, дори имаха уникална възможност да спечелят и световната купа, но за много малко не успяха. Полша също е в сметките, но смятам, че Италия с това, което показа на световната купа и присъединяването на Хуанторена към отбора, и с този млад разпределител Джаниели, който показа неща, които ги правят само най-добрите разпределители в света, загатват че имат голямо бъдеще. Хуанторена показа и колебливи игри срещу слаби противници, но стигне ли се до решаващи моменти е безупречен и заедно със Зайцев се превръщат в голяма заплаха за всеки отбор.

Какво не си постигнал във волейбола с националния отбор? От дълги години играеш в отбора, печелил си медали на световно,европейско?

С националния обор със сигурност винаги съм искал да играя финал на голям форум, поне за сега не се е сбъднала тази моя мечта, макар че имаше няколко възможности това да се случи през последните години.

В този ред на мисли има ли моменти, за които да съжаляваш, пропуснати възможности, мачове останали в твоето съзнание?

Със сигурност трябва да отбележа далечната вече 2006 година, мача с Полша на полуфинала, в който според мен, една топка обърна мача в друга посока, но това е късметът,  когато не те иска. Спомням си тази ситуация до ден днешен, която ако бяхме  оползотворили тогава можеше да играем финал срещу Бразилия. В този период ние играехме доста успешно срещу тях, излизайки на финал и играейки освободено, не се знае как можеше да завърши този мач. Друг момент е на европейското първенство, 2009 година загубата от Полша, може би най-голяма горчивина остана в мен на световното през 2010 година, когато загубихме от Куба и то, защото смятам, че тогава отборът беше готов да спечели нещо голямо. Така както играехме този отбор със системата на игра с треньора, който  водеше тогава – Пранди смятам, че имахме големи шансове да вземем медал.

Мислиш ли какво ще правиш след края на кариерата си?

Нормално е да минават такива мисли на всеки състезател след 30, не знам конкретно към какво ще се насоча.

Ще се стремиш да останеш в сферата на спорта или ще търсиш нещо друго?

Нямам ясна идея за момента, честно казано, може би на първо време ще искам да си почина от волейбола, но по нататък сигурно ще търся някаква реализация отново в този спорт. Все пак, толкова много години си бил в тази система и си наясно как функционира, натрупал си опит, който е хубаво да бъде споделен. Времето ще покаже как ще се развият нещата.

Все по често се чуват реплики, че волейболът в България умира, твоето мнение по въпроса?

Със сигурност волейболът отива на зле. Говорим специално за клубния такъв, той в момента е зле и не знам накъде може по зле, ако правим някакви сравнения между нашето и всички други първенства в Европа. За съжаление ние сме на светлинни години от тях, не разполагаме със средства, старата система със спортните училища беше разбита. По мое време не беше така, това е голям минус за целия български спорт. Спортната школа ме е изградила като състезател и всички треньори, с които съм работил от пионерска възраст до мъже, където съм получил здрава основа и съм придобивал технически умения. Именно там е голямата разлика между нас и големите отбори, техничните отбори и на клубно и на национално ниво печелят. При тях от най-ранна детска възраст се обръща внимание на правилната техника, изпипване на всеки детайл, бракът е сведен до минимум, докато при нас това е проблемът, боравенето с топката.

Къде виждаш изход от тази ситуация?

Според мен, няма да е лошо да се вземе пример от американската школа, как работят те от детските гарнитури през колежански лиги, да се вземе  тяхната система и да се приложи у нас и да се види след 2-3 години какъв ще бъде резултата. Аз съм сигурен, че ще има ефект от това нещо, въпросът е,  че някой трябва да има воля да го направи. Не е толкова трудно да се направи, трябва да се предприемат действия и да се види дали този начин на работа може да бъде успешен в нашата действителност.Трябва да се пробват нови неща, защото само тогава има прогрес.