„Един ни казваше какво да правим

И ние играехме“

Васил Господинов

Идеята да изложа собствените си възгледи относно ролята и значението на капитана при колективните спортове  и по- специално при волейбола идва от спомените ми като активен участник преди, а сега като пасивен наблюдател. Обобщил съм изводите от различни по пол и ранг състезания.

При всяка група от хора, организирана с определена цел и задачи, е необходимо един от състава да бъде избран начело като ръководител и същевременно отговарящ за действията на цялата група. Според размера на тези групи избраниците имат различни наименования. Така например „лидер „ се нарича водач на партия, водач на въстаници, капитан на кораб, рота, отбор и т.н. Всеки един от тези личности на отговорен пост първо притежава общочовешки качества, а след това според специфичните им дарби имат умението да сплотяват и ръководят тези, които са ги избрали.

В исторически план примерите за подходящи или незаслужено избрани водачи са твърде многообразни. Причините са различни, но като чели най- достоверни са недостатъчната оценка на властовите качества, а така също и промяната в поведението им вследствие въздействието на средата.

В спортната практика капитанът на отбора се определя най- вече по преценка на треньора, което някак си звучи като назначение. Съществуват и не малко примери, когато отбора избира своя водач по симпатии. И в двата случая се появяват разочарования, което разбира се е във вреда на сплотеността на колектива. Несъмнено изборът на капитан на отбора е много отговорна задача и тя трябва да се съгласува между треньор и играчи. За да има сериозни аргументи за избора на капитан ,предложения играч трябва да отговаря положително в три аспекта: социологически, психологически и спортно-технически. Кои са отправните точки към всяка една от тези категории:

снимка:fivb.com

Според социолозите това са умението да създава приятелство между играчите, да предизвиква настроение за работа, да подържа така наречения хъс  за победа и максимално постижение, да решава безкористно и обективно игрови спорове между играчи, да бъде пръв помощник и свързващ елемент между отбор- треньор- журналисти- фенове. Очевидно цялата тази обемна и отговорна дейност не е възможно да бъде извършена успешно без наличието на някакъв житейски опит и умение.

Вторият важен показател за личността „капитан“ е неговата психологическа характеристика. Играта волейбол по своята същност се отнася към напрегнатите, бих казал нервни спортове. Очакването на топката изисква концентрация на вниманието и мускулна готовност за бърза и навременна реакция. Това първо сигнално действие преминава в бръз мисловен процес за избор на съприкосновение с топката и отправянето и в избрана посока. Очевидно този процес на очакване -реакция- отпращане на топката в условията на повече от два часа игра, изисква и стабилна нервна система. Реално в един колектив не всички играчи са в състояние да поддържа това високо ниво. За това на този който притежава тези способности , би трябвало да му се поверят ръководни задачи.

снимка: cev.lu

Спортно -техническите умения са безспорно най- важният критерии за избора на капитан на отбора. Този играч, за да бъде водещ и уважаван от съотборниците си, трябва да умее с играта си да стимулира да дава упование за успех, да се разчита на него. Това обаче не означава пасивност от страна на съотборниците му. Напротив – те трябва да му предоставят възможност за изява на неговите качества. В противен случай неговите усилия стават „глас в пустиня“.

В съвременната схема на подреждането на играчите по постове и функции според моето виждане, за капитан на отбор най- подходящи са основния нападател ( диагонал на разпределителя) и разпределителят. Тези двама състезатели участват в играта през цялото състезателно време. Техните задачи и отговорности са извънредно важни за успеха на отбора. Нещо повече, те  могат да бъдат изолирани от началния удар на противника.  В същност това е разликата между тях и играчите в зона 4, които  противника търси да бомбардира със сервис и по този начин влияе върху техните способности и самочувствие.

Като анализирам ролята на водещия волейболист, съвсем не означава, че подценявам присъствието на треньора по време на състезанието. Напротив , повечето специалисти днес се допускат близко до игралното поле и през цялото време подсказват действията на играчите. До някъде това звучи като намеса и недоверие към водещата фигура на терена. Прекалените напътствия често пъти объркват играчите, да не кажа досаждат. А понякога става и разминаване с мислите на капитана на отбора. По правило треньорът има възможност 4 пъти в един гейм да дава указания, а освен това още на  два пъти , ако противникът използва своите прекъсвания. Струва ми се ,че при определени обстоятелства , редно би било на почивката треньора да остави отбора сам да оцени обстановката и да вземе решения.

В моята треньорска практика , когато съм преотстъпвал собствената си роля на влиянието на капитана върху колективния дух, обстановката на терена придобива желания вид.

Мисля, че тук е момента да се опитам да внеса някаква яснота относно ситуацията за онези срещи при които отборът повежда в резултата с 2-0 и мачът завършва с 2-3 за противника. В анализите съществуват различни обяснения: отпускане на печелившия отбор, събуждане на губещия, изчерпване на енергията на печелившия, промяна на тактиката на губещия, пречупване на ентусиазма и нервност от съдийски грешки. Във всяка от изброените причини сигурно има истина. Аз бих добавил още една, която считам ,че заслужава внимание- капитана на отбора. Неговата задача е да поддържа нивото на играта до последния съдийски сигнал. Със силата на характера си, с техническите си умения, с точните напътствия, а даже и с подходящи, но силни думи , той не трябва да допуска смут и понижение на настроението , от което следва срив на целия отбор. Наличието на такава личност в отбора означава, че поражение никога няма да има , освен ако съотношението на силите е в полза на противника.

В този ред на мисли непростимо би било, ако не отдам заслужените достойнства на наши изтъкнати волейболисти с капитанската лента на национални и клубни отбори: Борис Гюдеров, Димо Тонев, Найден Найденов, Пламен Константинов, Николай Иванов, Владо Николов, Ивайло Стефанов и в женския профил- Цветана Берковска, Нели Чакърова, Мария Минева, Таня Гогова, Верка Стоянова и др.