Какви са общите Ви впечатления от Волейболната лига на нациите 2019, защо Русия успя да спечели Лигата за втори път поред и като цяло какво е влиянието на новия треньор Туомас Самелвуо върху отбора?

 Много се писа и много се изговори за Волейболната лига на нациите и впечатленията ми са такива, че, както в живота, винаги има болни и недоволни. В предолимпийска година не може да искаме твърде високо ниво и качество на волейбола, защото всички отбори са насочили погледите си към тези олимпийски квалификации, които предстоят. Общите впечатления са на един турнир, както всички останали по това време на годината, имайки предвид и новата формула, по която вече втора година се играе – с поставени отбори, с отбори, които трябва да се борят за своето място.

Russia celebrates after winning gold during a Volleyball Nations League Finals gold medal match between USA and Russia at Credit Union 1 Arena in Chicago, Illinois on July 14, 2019.

Аз лично не видях някакво сериозно разместване на пластовете, отборите, които през годините са се представяли на много високо ниво и са участвали константно във финалните турнири, го направиха и сега – с една разлика, дали ще е Италия, Сърбия, Иран или Франция вече зависи от дребни нюанси или стечение на обстоятелствата, но като цяло все пак видяхме волейбол на прилично ниво. Също така видяхме и новата вълна от състезатели, които в близките пет-осем години ще бъдат новите звезди на волейбола, защото не е тайна, че Лигата на нациите се използва масово от поставените отбори за експерименти и за внедряване на нови състезатели.

По отношение на първенеца Русия – в световния спорт по-лесно се постигат резултати, но много трудно се дублират. Русия успя да направи това с коренно подмладен състав и с нов треньор. Мисля, че ролята на Туомас Самелвуо е огромна – той показа много голямо израстване в треньорската кариера, като направи един среден отбор, какъвто е Кузбас (Кемерово), шампион на Русия и детронира един от колосите в световния и европейски волейбол Зенит Казан. Неговата философия беше много добре възприета от младата вълна руски играчи, колеги от Русия потвърдиха, че атмосферата, която той създава по време на тренировка, се отразява много благоприятно на неговите момчета. Те с желание влизат в залата и дават максимума, на който са способни в конкретния момент. Трябва да отбележим също така, че той много умело ротираше състава и на финалите в Чикаго беше в оптимална конфигурация – свежи, подготвени състезатели, което се видя и по време на игра срещу отделните противници.

Russia celebrates after winning gold during a Volleyball Nations League Finals gold medal match between USA and Russia at Credit Union 1 Arena in Chicago, Illinois on July 14, 2019.

 Как намирате, че ще се отрази на състава връщането на Михайлов, Мусерски и Бутко?

Изборът на Самелвуо за отбора, който ще гони олимпийска квота, ще бъде много труден – тези състезатели са доказани, олимпийски шампиони от Лондон 2012. Вътрешната конкуренция ще се засили при всички случаи и Самелвуо ще бъде поставен пред много тежък избор на кого да гласува доверие, защото виждаме, че младата вълна състезатели по нищо не отстъпват, гладни за успехи, внасят нов полъх в отбора, така че пред него има много труден избор.

Какво мислиш за представянето на Иран, доколкото те може би са отборът с най-съществен прогрес в сравнение с предишните си изяви?

Към групата на обичайно заподозрените – Бразилия, Русия, Полша, САЩ, Италия, Франция, Сърбия вече добавяме и трайно Иран, които със своите прояви затвърдиха името си на сила, с която всички трябва да се съобразяват. Що се касае до представянето им през тази година – те предприеха тактиката да участват с всичко най-годно, с всичко най-качествено в турнира. Този ход им се отплати като добро представяне в рамките на груповата фаза, но им изигра лоша шега за финалите – виждаше се вече, че я няма тази свежест, която съществуваше по време на предварителните турнири. Въпреки това те оставиха много добри впечатления и ми се струва, че ако съумеят да поработят още малко върху психическата си устойчивост и менталната издържливост, да не се поддават на емоциите, ще повишат още играта, защото се вижда, че в някои от мачовете емоциите ги завладяват, за секунди изпускат какво се случва на игрището, влизат в някакви провокирани скандали, и по този начин губят целия фокус върху игрището.

Iran stands for their national anthem during a Volleyball Nations League Finals match between Iran and Poland at Credit Union 1 Arena in Chicago, Illinois on July 11, 2019.

Споменахте, че Иран е един от малкото отбори, които са участвали в турнира с най-доброто, дължи ли се това на формата на състезанието и факта, че отборите трябваше да пътуват на твърде големи разстояния?

Усилено се говори и се надявам, че още следващата година това ще се промени. Това е избор на всяка федерация и всеки един треньор – как и по какъв начин ще разпределя ресурсите, с които разполага. Видяхме, че Иран разполага с ресурси, въпреки че бяха поставени наравно с всички останали, те показаха много силен и класен волейбол.

Как оценявате представянето на България?

 Очакванията към отбора бяха малко по-големи с назначаването на нов треньор и с двете домакинства на два от турнирите, които имахме. За голямо съжаление това не се получи. Видяхме в хода на самите мачове сериозни проблеми в играта на нашия отбор. Силвано Пранди се опита по някакъв начин да ротира своите състезатели, но в крайна сметка, след като е заявено, че за нас това не е основно състезание, а това ще бъде олимпийската квалификация, самото ни оставане в Лигата е положително.

снимка:fivb.com

Полша сякаш е феномен във волейбола в момента, доколкото с резервите успя да стигне до бронзов медал. Над 10 състезатели тренираха в Закопане, докато техните съотборници спечелиха медала в Чикаго. Каква е причината за този успех, още повече от гледна точка на факта, че Вие сте и играли в Полша?

Причината не се корени само в техните добри резултати, а много назад във времето, защото все пак не бива да забравяме, че през 70-те години Полша е една от водещите сили, ставали са олимпийски и световни шампиони. Имаше един период, в който имаше смяна на поколения, смяна на система дори, доколкото това се случи, както при тях, така и при нас. Основното и най-важното е, че те имаха ясна визия и стратегия как да се стигне до някакъв резултат и този резултат да се материализира във времето.

Poland poses for a photos after winning bronze at a Volleyball Nations League Finals bronze medal match between Brazil and Poland at Credit Union 1 Arena in Chicago, Illinois on July 14, 2019.

Много важна и съществена подробност е, че от двадесет години вече Полша разполага с един стратегически спонсор – техния най-голям мобилен оператор, който им дава сигурност и спокойствие. Разбира се, има и други хора и бизнеси, които помагат на волейбола – това е задължително, за тях това е чест. По този начин се вижда и сериозното отношение от страна на бизнеса към волейбола – крупни спонсори застават и подкрепят волейболната игра. Освен това точно по това време аз бях там – 2005-2006 г., когато за нас това радостно, за тях също, световно първенство в Япония, където играхме един злополучен за нас полуфинал – те станаха втори, ние станахме трети, но те успяха да материализират тази еуфория, която се създаде в обществото. Това желание се канализира от младите хора – в школите, в клубовете.

Трябва да отбележим, че Полша както има мъжко първенство, така има и младежка лига, която върви паралелно с мъжката. Не включвам тук юношеските и групите на подрастващите, става въпрос за друга лига, която обхваща точно този вакуумен период, когато приключва юношеската възраст и трябва да се премине към мъже – 19 – 21 години. Това са факторите Полша да доминира в световен мащаб. Освен това полски колеги се шегуваха, че практически Полша има три отбора на топ ниво – по същото време, когато се играеха финалите в Чикаго, Полша играеше много решаващи мачове там, основният състав, по-известните имена, се подготвяха за олимпийската квалификация в Полша, а младият им резерв се бореше на Универсиадата в Неапол. Пред Витал Хейнен стои огромна и много трудна задача от един набор от 45-50 волейболисти, които са много технически грамотни, страшно мотивирани, да избере тези, които да атакуват олимпийската квалификация.

Poland’s Bartosz Bednorz (22) spikes the ball as Brazil’s Bruno Mossa Rezende (1), Brazil’s Flavio Gualberto (23), and Brazil’s Ricardo Lucarelli Souza (18) block during a Volleyball Nations League Finals match between Poland and Brazil at Credit Union 1 Arena in Chicago, Illinois on July 10, 2019.

Допълнително Витал Хейнен скоро каза, че поляците са може би единствените волейболисти в света, които искат и отиват с огромно желание да играят за националните си отбори, които при други отбори и държави – винаги е имало някакъв проблем, някакви полемики – при тях това нещо отсъства.

Защо се получава така, има ли някаква психологическа причина или причина от национален характер?

 Вероятно. Те го чувстват като гордост, като отговорност, като задължение. Имайте предвид, че в Полша волейболистите се ползват с много голямо уважение от обществото и те не могат и да си помислят и да кажат, че не могат да играят за националния отбор, защото са уморени и искат да си почиват. Това просто няма как да се случи там.

Богдан Млъчков : http://www.youtube.com/volleyballexplained