Тя е Дария Иванова. Част от настоящия женски отбор на ЦСКА. Поела пътя си по изкачване на стълбичката от националните отбори за девойки към сбъдване на мечтите с женския национален отбор на България.

Тя е дъщеря на Николай Иванов и Валя Борисова (Иванова) – също емблематична волейболистка на ЦСКА и България. В момента е на 17, на 2 април ще навърши 18 години.

По-голямата дъщеря на Николай и Валя – Ванеса, поема по различен път от спортния. След завършването на бакалавърска и магистърска степен на висшето си образование вече осъществява своите амбиции на терена на бизнеса. Дария обаче продължава славната волейболна традиция на фамилията.

снимка:национална волейболна лига

По време на финалите за Купа България в Пазарджик виждаме една по-различна и много чисто емоция. Николай Иванов е в залата в ролята на телевизионен анализатор. В женския финал между “Марица” и ЦСКА обаче пред погледа му с червения екип се изявява и състезателка, чието присъстви буди по-различни емоции, а анализът на играта й не може да бъде само волейболен, той е и бащински. Защото момичето е Дария.

Предлагаме ви по-различен разговор за волейбол. Първото интервю на Дария Иванова – заедно с именития й баща Николай Иванов, специално за официалната страница на Национална волейболна лига. Интервю, което и Дария ще помни. И защото й е първо, и защото е рамо до рамо с татко си.

– Ники, какво е чувството да гледаш в игра едно усмихнато, лъчезарно момиче с изписана фамилия Иванова върху червения екип? Емоциите със сигурност са по-различни…

Николай Иванов: Усещането е много приятно. Аз съм радостен, горд и щастлив, че тя тръгна по нашите стъпки, защото и съпругата ми Валя Иванова е бивша волейболистка, която дълги години игра за националния отбор. В Дария виждаме продължение на това, което ние сме направили за волейбола в България.

снимка:sportal.bg

– Дария, баща – успял волейболист, майка – успяла волейболистка, има ли по-различен стимул при теб? Да догониш, да надминеш родителите си…

Дария Иванова: Бих искала да ги надмина, разбира се. Но с годините ще се види какво ще се случи.

– Със сигурност има доста сравнениязаради родителите ти и коментари на факта, че си дете с волейболна кръв…

Дария Иванова: Да, а си личи – и по външен вид, и по моята игра.

– Как се чувстваш, знаейки, че и баща ти е в залата, гледа те, а понякога му се налага и да коментира професионално изявите ти?

Дария Иванова: Емоцията е невероятна.

– Кой от двамата – баща ти или майка ти те заведе първи в залата?

Дария Иванова: Баща ми ме заведе в залата. И така тръгна всичко, което към момента ме доведе до финала с ЦСКА сега.

– Какво си пожелаваш за развитието ти във волейбола – със сигурност има още накъде да се расте, не само на височина?

Дария Иванова: Пожелавам си участие с България на олимпийски игри и много успехи. Дай боже да се случи.

снимка: национална волейболна лига

– Ники, какви са твоите амбиции свързани с нея? Личните ти волейболни амбиции явно вече са намерили друго изражение и минават през призмата на успеха на Дария?

Николай Иванов: Първото е да се научи на правилен и грамотен волейбол, което ще й помогне да постигне мечтите, които има. Да има търпението, да има постоянството, защото пътят е много дълъг и по него има много препятствия. Но с желание, усърдие и ентусиазъм целите са постижими – да направи добра спортна кариера.

– Спомняш ли си първия миг, в който тя хареса волейболната топка? Със сигурност при толкова посещения на залата от малка, май това е било неизбежно…

Николай Иванов: Преди години с мои колеги правихме кампове за деца. На първия ден тя малко се дръпна. На втория ден само наблюдаваше децата как играят. На третия ден дойде при мен и каза: “Тате, може ли и аз да пробвам с децата? Искам да поиграя.” И лека-полека нещата се случиха. Много вода изтече оттогава. Успя да навакса пропуснатото време. И това, което показа във финала за купата може само да ме радва.

– Пожелавам ви да бъдете двамата заедно на олимпийски игри, а на Ники да му се наложи да помага с багажа, който да е станал по-тежък, защото има медал в него…

Дария Иванова: Дано!

Николай Иванов: Дай Боже да бъде така!

***

Интервю на Найден Тодоров