За отборите, които имаха възможността да играят до последния ден на шампионата Италия, Франция, България и Словения.

Италия

Връщайки лентата назад, за италианския отбор, имаше едно бурно лято изпъстрено с много перипетии, колебливи игри, личностни проблеми между ръководство и състезатели. Стигна се до отстраняване на няколко състезатели, треньорски оставки по никое време. Но всичко това се случи след края на световната лига и преди да се започне подготовка за световната купа, с нов треньор и нови състезатели – Османи Хуанторена получи разрешение да играе за националния отбор на Италия, Зайцев беше реабилитиран и върнат в отбора. Спортният календар тази година беше така направен, че след световната купа в Япония, по-малко от месец и предстоеше европейско първенство, където Италия беше домакин заедно с България. Заемайки второ място на световната купа и спечелвайки виза за олимпиадата в Рио италианците до голяма степен бяха изпълнили задачата и осмислили сезона. Добър резултат на европейското щеше да бъде бонус. Като знаем манталитета на италианците, свикнали да побеждават, появи ли се възможност не я изпускат. Така се получи накрая и на европейското първенство, финиширайки на трето място с бронзовите медали. Как се стигна до тук? Бяха в група с отборите на Естония, Хърватска и Франция. Две лесни победи с резултат 3-0, над отборите на Естония и Хърватска, загуба с резултат 2-3 от Франция 13-15 в тайбрек. Тези резултати отредиха второ място в групата за Италия и допълнителен мач на плейоф срещу отбора на Финландия. Нова победа отново с резултат 3-0. В следващата фаза предстоеше мач с отбора на Русия за влизане във финалната четворка. Безкомпромисна игра на италианците и категорична победа с резултат 3-0, в отделните геймове на  20, 19, 19 точки. Иван Зайцев реализира 14 точки, а Филипо Ланца добади 12 точки. Успешната атака и добрата игра на блок и защита беше ключът към успеха за италианците. Предстоеше пътуване до София, където трябваше да се изиграят последните два мача полуфинал и финал. На пръв поглед Италия имаше по-лесен съперник, в лицето на Словения, която ден преди това беше поднесла първата изненада на това първенство, отстранявайки Полша с 3-2 гейма. Явно подценили противника, италианците получиха мощен удар по самочувствието си, губейки първия гейм 25-13. Успяха да спечелят втория с 25-23 точки, но това беше максимума, който можеха да постигнат в този мач, в останалите геймове загуби с 25-20. Много слабо в този мач се представи Зайцев, с много грешки в атака и на сервис. Джаниели също беше разконцентриран и хаотичен. Единственият, който се представи на обичайното си ниво беше Хуанторена, но това не беше достатъчно за победа. Предстоеше мач с България, която загуби другия полуфинал от Франция. По-големият опит на италианците в такива двубой и по-доброто им физическо състояние бяха причината да спечелят този мач, а и Зайцев се реваншира за слабото си представяне срещу Словения, с много резултатна игра на начален удар и атака. Определено италианците изпращат един много успешен сезон за националния отбор-трето място на европейско първенство и класиране за олимпиадата 2016г.

Словения – изненадата на турнира еднозначно, от трето място в предварителната група стигна до финал, минавайки през отбори като Холандия, Полша и Италия. За словенците този сезон е много успешен, спечелвайки европейската лига няколко месеца по-рано, сега стигнаха до финал на европейско първенство. През цялото време на турнира демонстрираха много приятен за окото волейбол. Андреа Джани е успял да изгради един добре функциониращ колектив във всички фази на играта, липсата на опит ги лиши от нещо повече във финала срещу Франция. Безспорно това е най-големият успех за словенския волейбол в тяхната история. През годините са имали участия на европейски първенства, но никога не са стигали до първите осем. Словенското първенство не се слави с някаква невероятна сила, но имат изградена добра структура за развитие на млади състезатели, които продължават своето развитие в силните европейски шампионати. Тези които остават в Словения са във водещите отбори, които ежегодно участват в европейските клубни турнири, където продължават да трупат опит. Интересно е дали ще продължат да се развиват и ще се наложат трайно като нова волейболна сила или всичко това е било един фойерверк, както беше преди години с отбора на Испания, която стана шампион през 2007 година на шампионата в Русия. Предстои да разберем.

Франция – новият шампион на Европа.

Каквото и да се каже за тяхното представяне през този сезон ще бъде малко. За първи път в своята история стават европейски шампиони. Най-успешно играещият отбор! В каквито и състезания да участваше през тази година, стигаше до финал и го печелеше. От началото на месец май до 18 октомври имат загубен само един, подчертавам един, официален мач. Спечелиха всички мачове от втора група на световната лига, класираха се за финалите в първа група в Бразилия и именно там претърпяха единственото поражение от САЩ, в груповата фаза с резултат 1-3. На финала победиха Сърбия с 3-0 и спечелиха за първи път световната лига. Имаха време за пълноценна подготовка и резултатите ги видяхме всички. Лоран Тили успя да канализира огромната енергия и импулсивност на Нгапе в правилна посока. Французите демонстрираха качество, което малко отбори притежават, а именно да се прегрупират и променят тактическата постройка на игра по време на самия мач. Това го видяхме най-ясно по време на полуфинала с България. Изградили са добър колектив, но се наблюдава липсата на равностойни смени, почти през цялото време играха с един и същ състав. Резервите, които влизаха в игра бяха Линел, като вариант на основните посрещачи Тили младши и Нгапе. Сидибе в ролята на втори диагонал, когато Рузие изпаднеше в криза. Мъничкият Тонюти много добре разпределяше топките към своите нападатели. Наблюдаваше се балансирана игра в центъра на игрището с централните нападатели, дори когато посрещането не беше прецизно. Елементът, в който изостават по статистическа информация е блокадата. Една малка, но съществена  подробност – французите наистина правят много малко точки директно от блокада. Играта им на този елемент, правилното поставяне на ръцете, изборът на време за отскок (така нареченият тайминг), комбинирана с действията в защита, правят френския отбор, много труден противник за преодоляване. Имат доминация на контраатака, където всъщност се печелят мачовете. Ето още едно потвърждение колко е важна индивидуалната техника за един състезател. С толкова нисък разпределител, при французите почти не се усещаше слабост при мрежата, когато той е на първа линия. Трябва да признаем, че Тонюти разполага с перфектна техника и много добър отскок, което компенсира неговия ръст. Франция направи успешен сезон, постигна много, спечели всички прояви, на които участваше – световна лига, европейско първенство. С постигнатото през тази година спокойно може да се цели и в спечелването на олимпийската квалификация през януари 2016. Очакваме поредните титанични сблъсъци между най-добрите европейски отбори в Берлин догодина.