БЪЛГАРИЯ

За първи път от 34 години България беше домакин на такъв форум. Заедно с Италия домакинствахме на европейското първенство. Преди първенството настроенията бяха на двата полюса, от провал с класиране извън първата осмица, до шанс и възможност да се борим за медали. Желанията са едно, а реалните възможности съвсем друго. За първи път европейското първенство се провежда по това време на годината и след световната купа в Япония.

Как премина лятото за националния отбор?

Поради съвпадение на спортния календар, световната лига и първите европейски игри в Баку, се провеждаха по едно и също време. Българската федерация изяви желание да се играе на двата фронта и поради тази причина бяха сформирани два отбора, които взеха участие в състезанията. Участието на европейските игри в Баку може да се отчете като успех, играхме финал срещу отбора на Германия, който загубихме с 3-0. Трябва да се отбележи фактът, че само немският отбор беше в пълен състав на тези игри, другите отбори се представиха с вторите си състави. Ние бяхме представени от смесена формация, опитни състезатели в лицето на Алексиев, Николов, братя Братоеви, Божилов, Гоцев и млади състезатели, като Желязков, Грозданов, Чернокожев, Димитров. Другият наш отбор се бореше на световния фронт, където мереше сили с отборите на Канада, Куба и Аржентина, в тазгодишното издание на световната лига от втора група. Бяхме домакини на финалния турнир, а победителят получаваше право на участие на финалите от първа група в Бразилия. Загубихме финала от Франция с резултат 3-0. След приключване на лигата имаше достатъчно време за почивка. За първи път от 2003 година насам  основната подготовка за голямо първенство се провеждаше на високопланинската база Белмекен. Голяма част от състезателите никога не бяха водели такъв тип подготовка. Наред с трупането на обем, зачестиха и здравословните проблеми в отбора, които за съжаление продължиха  до самия край на европейското първенство. Водещи играчи не можаха да вземат участие в мачовете именно поради контузии. Соколов претърпя операция на рамото, на Жеков му предстои операция на глезена, Скримов пропусна европейското поради разтежение  на сухожилие на раменната става, Агонцев беше под въпрос след разтежение на коремен мускул. Николай Николов в навечерието на първенството също получи травма, която не му позволи да вземе участие в мачовете. Многото контузени състезатели през целия сезон трябва да бъде ясен сигнал за  ръководството. Тези моменти не трябва да убягват от полезрението на треньорския щаб и да се направят съответните изводи за начина на подготовка и нейната дозировка.

Желана цел за европейското първенство беше влизане във финалната четворка. Разпределението на групите и отборите, начина на провеждане, предразполагаше това да се случи и в крайна сметка се получи. Това е максимума на отбора в този момент. Въпреки че имахме своите шансове да играем финал, трябва да отбележим, че реалните възможности на отбора са такива, за съжаление има аспекти от играта, които не може да се компенсират с физическа подготовка и тактическа грамотност. Техническите умения са ключът към успеха. От всички изиграни мачове и получената информация от тях, можем да направим заключение, че българският отбор играе приличен волейбол, но малко еднообразен. На фона на другите отбори, в различните компоненти от играта, се вижда, че изоставаме при изпълнението на начален удар,

Постигнали сме 22 точки за целия шампионат, като има състезатели, които не са реализирали дори и една точка. Изпълнили сме общо 549 начални удара със 79 грешки, но в 257 случая сме позволили  на противника да организира перфектно посрещане на нашия начален удар. Може да се обобщи, че в този елемент от играта  изоставаме от най-добрите.

Показателите при посрещане на начален удар са следните – около 50% е позитивното посрещане, което е около зоната на третия метър и не позволява игра с първото темпо. Перфектното ни посрещане е около 30%, което е приличен показател на фона на другите водещи отбори.

В атака имаме средна успеваемост от 45%, което не е зле като цяло. Но зле разпределени между нападателите, за целия шампионат сме направили 267 точки, 61 пъти противниковата блокада е спряла нашите нападатели и сме направили 36 непредизвикани грешки. В общи линии това е ситуацията в точконосещите елементи в нашия отбор.

За съжаление цената на нашите точки, която платихме се оказа по-малка от цената, която платиха другите отбори (има голяма разлика кога правиш директна точка от начален удар, кога хващаш противника на блок и кога теб те хващат, цената е една при 5-3 и съвсем друга при 23-22). Също така трябва да се отбележи, че грешните решения комбинирани с технически брак са самоубийствена комбинация.

Въпреки че не успяха да вземат така желания медал, българските волейболисти играха с желание и себераздаване във всички мачове от първенството и заслужиха уважението на публиката в залата и цялата общественост. Атмосферата и емоцията си заслужаваше да се изпита. Дано има още такива моменти и за напред и да успеем да канализираме енергията и еуфорията, която се създаде покрай това първенство, за подобряване нивото  на клубния и национален волейбол .